Крайници (община Чашка)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Крайници.
| Крайници Крајници | |
| — село — | |
 Христос Вседържител от тавана на „Свети Никола“, XIX век | |
  Крайници | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 601 m |
| Население | 15 души (2002) |
| Пощенски код | 1413 |
| МПС код | VE |
| Крайници в Общомедия | |
Крайници (на македонска литературна норма: Крајници) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено южно от Велес, в областта Клепа.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Крайници е село във Велешка кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ в Крайници е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крайници (Craïnitzi) е посочено като село с 56 домакинства и 260 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крайница има 600 жители, всички българи християни.[3]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крайници (Kraïnitzi) живеят 720 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Крайници са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Крайници (Krajnici) като българско християнско село.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Крайници
Георги Вардарски (1895 – 1922), български революционер от ВМРО,[7] загинал заедно с Любомир Весов- Димитър Манасиев (1878 – след 1943), български учител и революционер
- Иван Андов (? – 1920), български свещеник и революционер
- Иван Гьошев (1879 – 1922), деец на ВМРО, дългогодишен четник, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922 заедно с Илия Кушев[8]
- Иван Крайничанец (1869 – 1945), български фармацевт
- Лазо Беглер, български революционер
- Лазо Костов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[9]
Павле Игновски (1921 – 2002), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дел од црквите во велешко останаа само на фотографии (фото) // Ти Реков Ми Рече - Сè за мојот Велес. Посетен на 24 юни 2016.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 – 181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120-121. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 68.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
| |||||||||||
