Направо към съдържанието

Илия Кушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Илия Кушев (революционер))
Тази статия е за българския революционер. За българския тенисист вижте Илия Кушев (тенисист).

Илия Кушев
български офицер и революционер

Роден
Починал
29 ноември 1922 г. (26 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Национален военен университет
Солунска българска мъжка гимназия
Въоръжена борба
Награди„За храброст“
„За военна заслуга“
„Свети Александър“
Семейство
БащаБано Кушев
Илия Кушев в Общомедия
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кушев (25-и в първата колона).

Илия Банов Кушев е български офицер и революционер, войвода на чета на Вътрешната македонска революционна организация, член на Македонското студентско дружество „Вардар“.[1]

Илия Кушев е роден във Велес,[2] в семейството на българския просветен и революционен деец Бано Кушев. Чичо му Петър Кушев също е легален деец на ВМОРО, а брат му Тодор Кушев е четник във ВМРО. В 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година емигрира в България, където завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война като поручик от 1-ви артилерийски полк на Пета пехотна дунавска дивизия на Българската армия. Членува във Военния съюз.[4] Награден е с ордени „За храброст“, IV степен, „За военна заслуга“, V степен и „Свети Александър“, V степен.[5]

След войната следва право в Софийския университет, но прекъсва следването си, за да се включи в революционната борба на възстановената ВМРО. Изпратен е в Македония като велешки околийски войвода. През август 1919 година се създава Македонското студентско дружество „Вардар“ и Илия Кушев е част от настоятелството.[6][7] През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е уволнен от служба.

Загива в 1922 година край село Ърлевци (или Острилци[8]), убит от турци предатели от неговата чета заедно с четниците си Иван Гьошев от Крайници и Мане Кратовски от Кратово.

На Илия Кушев е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).

Иван Михайлов пише за Кушев:

Кушев бе много сериозен човек, високо културен, с поетически дарби. Притежаваше силна воля. В негово лице нашето отечество изгуби положително един обещаващ борец, с качества за водачество.[9]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Кушев
(около 1740  1855)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко
Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мицка
Весова
 
Михаил Кушев
(1812  1905)
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Кушев
 
Евтимия Кушева
 
Кица
Хаджизафирова
 
Пано Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йованче Кушев
 
Константин Кушев
 
Бано Кушев
(1863  1910)
 
Елена Владикоецова
(1875  ?)
 
Петър Кушев
(1870  1939)
 
Георги Кушев
(1862  1901)
 
Страшимир Кушев
(1871  1959)
 
Никола Панов
 
Диме Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Кушев
(1896  1922)
 
Тодор Кушев
(1901  1925)
 
Михаил Кушев
(1905  1992)
 
Невена
Шоптраянова
 
Тодор Шоптраянов
(1901  1977)
 
 
  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 314 – 315.
  2. Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  4. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 88 – 89.
  5. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 47; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 99-100; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 52-53
  6. Михайлов, Иван, Избрани произведения, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 10
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 247.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 146.