Владиловци
|
Владиловци Владиловци |
|
|---|---|
| — село — | |
.jpg) |
|
  Владиловци |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 558 m |
| Население | 77 души (2002) |
| Пощенски код | 1414 |
| МПС код | VE |
| Владиловци в Общомедия | |
Владиловци (на македонска литературна норма: Владиловци) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Азот югозападно от град Велес.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Никола“ е от XVII век.[1] В XIX век Владиловци е чисто българско село във Велешка кааза, нахия Азот на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Влатиловци (Vlatilovtzi) е посочено като село с 50 домакинства и 212 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Владилово или Владиловци има 500 жители българи християни.[3]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владиловци (Vladilovtzi) живеят 680 българи екзархисти.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 75 от 77 къщи в селото през 1907 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Владиловци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Владиловци (Vladilovci) като българско християнско село.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали във Владиловци
Карло Хошек (? – 1907), чешки революционер от ВМОРО
Никола, български революционер, войвода на ВМОРО, загинал в сражение с турски войски на 6 ноември 1910 година при Владиловци[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко. // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 281. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 - 183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298, 302.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 116.
| |||||||||||
Портал „