Ореше (община Чашка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото във Велешко, Северна Македония. За селото в България вижте Ореше.

Ореше
Ореше
— село —
Поглед на селото Ореше (4).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.6192° с. ш. 21.4189° и. д.
Ореше
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 897 m
Население 218 души (2002)
Пощенски код 1415
МПС код VE
Ореше в Общомедия

Ореше (изписване до 1945 година: Орѣше; на македонска литературна норма: Ореше) е село в Северна Македония, част от Община Чашка. На около 3,5 километра от селото се намира Орешечкият манастир „Свети Георги“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ореше е разположено в най-северните части на областта Азот в източното подножие на Даутица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ореше заедно със съседното село Папрадище е мияшко село, заселено от мияци от реканските села Росоки, Лазарополе и Могорче, които забягват тук от честите албански разбойнически нападения към края на XVII и началото на XVIII век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ореше (Oréché) е посочено като село с 40 домакинства със 188 жители българи.[1]

В Ореше работи майстор Станко Цветков.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Орѣше има 460 жители българи християни.[3]

Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ореше (Orеché) живеят 584 българи екзархисти.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 73 от 102 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Ореше са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ореше (Orеšе) като наскоро посърбено българско село.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ореше като българско село.[8]

Според преброяване от 2002 година в Ореше има 218 жители, всички македонци.

В селото има манастир „Свети Георги“, обновен в 2004 година. Селската църква „Успение на Пресвета Богородица“ е обновена в 1968 година и изписана от Миле и Йован Мацеви от Прилеп.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ореше
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Стоянов (? – 1906), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Божко Каров (? – 26 януари 1913), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Трета рота на Четвърта битолска дружина, убит през Балканската война на 26 януари 1913 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Манов (1883 – 1905), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Димчо Кузманов, български революционер, войвода на селската чета на Ореше в 1905 година, с която се сражава с чети на сръбската пропаганда[11]
Починали в Ореше
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Стоянов (? – 1906), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Дядо Иван Опълченеца (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник при Панчо Константинов[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Насте Охридянчето (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Наумов Алябака[13]

Външни Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 177.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 298, 302.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  7. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  8. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. Храмови низ Богомилската парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 340.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 87.
  12. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 39.
  13. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 70.
     Портал „Македония“         Портал „Македония