Ореше (община Чашка)
Тази статия е за селото във Велешко, Северна Македония. За селото в България вижте Ореше.
| Ореше Ореше | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Ореше | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 897 m |
| Население | 218 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Ореше в Общомедия | |
Ореше (изписване до 1945 година: Орѣше; на македонска литературна норма: Ореше) е село в Северна Македония, част от община Чашка. На около 3,5 километра от селото се намира Орешечкият манастир „Свети Георги“.
География
[редактиране | редактиране на кода]Ореше е разположено в най-северните части на областта Азот в източното подножие на Даутица.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Ореше заедно със съседното село Папрадище е мияшко село, заселено от мияци от реканските села Росоки, Лазарополе и Могорче, които забягват тук от честите албански разбойнически нападения към края на XVII и началото на XVIII век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ореше (Oréché) е посочено като село с 40 домакинства със 188 жители българи.[1]
В Ореше работи майстор Станко Цветков.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Орѣше има 460 жители българи християни.[3]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ореше (Orеché) живеят 584 българи екзархисти.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 73 от 102 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Ореше са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Бежанци от Папрадище и Ореше основават през 1923 година в София Миячкото Папрадишко–Орешко благотворително братство.[7]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ореше (Orеšе) като наскоро посърбено българско село.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ореше като българско село.[9]
Според преброяване от 2002 година в Ореше има 218 жители, всички северномакедонци.
В селото има манастир „Свети Георги“, обновен в 2004 година. Селската църква „Успение на Пресвета Богородица“ е обновена в 1968 година и изписана от Миле и Йован Мацеви от Прилеп.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ореше
Алексо Кюлявков, кмет на Кюстандил- Андрей Стоянов (? – 1906), български революционер от ВМОРО
- Божко Каров (? – 26 януари 1913), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Трета рота на Четвърта битолска дружина, убит през Балканската война на 26 януари 1913 година[11]
- Велко Манов (1883 – 1905), български революционер от ВМОРО
- Димчо Кузманов, български революционер, войвода на селската чета на Ореше в 1905 година, с която се сражава с чети на сръбската пропаганда[12]
- Павел Кюлявков (1865 – 1940), български общественик
- Починали в Ореше
- Андрей Стоянов (? – 1906), български революционер от ВМОРО
- Дядо Иван Опълченеца (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник при Панчо Константинов[13]
- Насте Охридянчето (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Наумов Алябака[14]
Павле Кюлафковски (1865 – 1940), ранен македонист
- Други
- Крум Кюлявков (1893 - 1955), български писател, по произход от Ореше, автор на стихотворението за селото „Ореше“[15]
Външни Препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Устав на Миячко Папрадишко–Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298, 302.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ „Устав на Миячко Папрадишко–Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година, с.1
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Храмови низ Богомилската парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 340.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 87.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 39.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 70.
- ↑ Кюлявков, Крум. Избрани произведения. София, Български писател, 1983. с. 89.
| |||||||||||
