Направо към съдържанието

Оморани

Оморани
Оморани
— село —
Църквата „Св. св. Константин и Елена“
Църквата „Св. св. Константин и Елена“
41.5344° с. ш. 21.6089° и. д.
Оморани
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаЧашка
Географска областАзот
Надм. височина471 m
Население143 души (2002)
Пощенски код1414
МПС кодVE
Оморани в Общомедия

Оморани (на македонска литературна норма: Оморани) е село в Северна Македония, част от община Чашка.

Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, в северните склонове на планината Бабуна.

Стара къща в селото

В XIX век Оморани е село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Оморани (Omorani) е посочено като село с 16 домакинства.[1] Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1895 година. Край селото е разположена манастирската църква „Свети Никола“.[2] В 1896 година Гьорче Петров пише, че Оморани има 80 български къщи и 30 арнаутски. Арнаутите са заселени преди 60 години. Някога селото е било чифлик на Оморанския манастир.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Оморани има 780 жители българи християни и 120 турци.[4]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 96 от 113 къщи в селото през 1902 година признават Цариградската патриаршия.[5] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Оморане има 87 сръбски къщи. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Габровник (Gabrovnik) живеят 136 българи екзархисти, 768 българи патриаршисти сърбомани и 6 цигани и в селото работят българско и сръбско училище.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хоморан (Homoran) като смесено село на наскоро посърбени българи и турци.[7]

Родени в Оморани
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 – 183.
  2. Парохија Градско - цркви и манастири // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
  3. Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 312.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 - 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120-121. (на френски)
  7. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)