Отищино
Отищино Отиштино | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Вардарски |
Община | Чашка |
Географска област | Грохот |
Надм. височина | 331 m |
Население | 59 души (2002) |
Пощенски код | 1413 |
МПС код | VE |
Отищино в Общомедия |
Отищино (на македонска литературна норма: Отиштино) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Отищино е село в областта Грохот, разположено югозападно от град Велес, на около 3 километра северно от общинския център Чашка.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Отищино е изцяло българско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Хотищино (Hotichtino) е посочено като село със 17 домакинства и 73 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Хотищено има 130 жители, всички българи християни.[2]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Отиштино (Otichtino) живеят 144 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хотищино (Hotištino) като българско християнско село.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 – 183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120-121. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
|