Црешнево (община Чашка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Црешнево.
| Црешнево Црешнево | |
| — село — | |
 | |
  Црешнево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 844 m |
| Население | 8 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Црешнево в Общомедия | |
Црешнево (на македонска литературна норма: Црешнево) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра.
История
[редактиране | редактиране на кода]В църквата „Света Петка“ (1601) има стенописи от XVII век.[1][2]
Селото Черешново в 1467/68 година има 12 семейства, в 1481/82 година само 6, а в 1568/69 година - 21.[3]
В XIX век Црешнево е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Черешново има 250 жители, всички българи християни.[4]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Церешнево (Tzerechnevo) живеят 272 българи екзархисти.[5] Към 1906-1907 година енорийски свещеник в Црешнево и съседното село Бистрица е Андон поп Арсов.[6][7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Црешнево е част от Бистришка община във Велешка околия и има 283 жители.[9]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Черешново (Čerešnovo) като наскоро посърбено българско село.[10]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Черешново като българско село.[11]
В 1961 година селото има 176 жители.[3]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Црешнево
Константин Ангелов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 4 рота на 6 охридска дружина[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 204. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 259. (на македонска литературна норма)
- 1 2 Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 260. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 143а (Регистър на венчилата в с. Бистрица и с. Црешнево, Велешка каза, Велешка епархия, Косовски вилает; енорийски свещеник Андон поп Арсов. Ч. 1.)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 143б (Регистър на венчилата в с. Бистрица и с. Црешнево, Велешка каза, Велешка епархия, Косовски вилает; енорийски свещеник Андон поп Арсов. Ч. 2.)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 89.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
| |||||||||||
