Емирица
| Емирица Емирица | |
| — село — | |
 | |
  Емирица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 1122 m |
| Население | 18 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Емирица в Общомедия | |
Емирица (на македонска литературна норма: Емирица) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селището е типично планинско разположено на надморска височина от 1122 м в Осоговската планина. Общинския център Кратово е в западна посока. Географски зимният курорт Пониква е в съседство в южна посока.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Емирица е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Емирица има 100 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Емирица (Emiritza) има 80 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Емирица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] През февруари 1914 година сръбските власти арестуват по време на обезоръжителна акция Стоян Алексов, Георги Цветков, Миташ Спасков и Тодор Хаджията, като последният е осъден на смърт. Подхвърлени са 16 пушки, за да се създаде повод да се нанасят побои над местното българско население. От жената на Божин Гьоргилена, след като са откраднати 40 лева, е изнасилена и домът ѝ е запален. Вечерта тя се обесва.[4]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Емирица
Теодоси (Тодос) Хаджията (1862 - ?), деец на ВМОРО[5], македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Абазов и Дончо Ангелов[6]
- Починали в Емирица
- Туше (Тушо) Лазаров (о. 1892 – 1913) от струмишкото село Попчево, македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 3-та солунска дружина, убит на 17 юни 1913 година[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 70
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 136, 710.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 754.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405.
| |||||||||||
