Емирица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емирица
Емирица
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0828° с. ш. 22.3125° и. д.
Емирица
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Географска областОсогово
Надм. височина1122 m
Население18 души (2002)
Пощенски код1360
Емирица в Общомедия

Емирица (на македонска литературна норма: Емирица) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селището е типично планинско разположено на надморска височина от 1122 м в Осоговската планина. Общинския център Кратово е в западна посока. Географски зимният курорт Пониква е в съседство в южна посока.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Емирица е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Емирица има 100 жители, всички българи християни.[1]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Емирица (Emiritza) има 80 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Емирица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] През февруари 1914 година сръбските власти арестуват по време на обезоръжителна акция Стоян Алексов, Георги Цветков, Миташ Спасков и Тодор Хаджията, като последния е осъден на смърт. Подхвърлени са 16 пушки, за да се създаде повод да се нанасят побои на селяните. От жената на Божин Гьоргилена след като са откраднати 40 лева е изнасилена и домът й е запален. Вечерта тя се обесва.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Емирица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  4. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 70
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 136, 710.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 754.