Шлегово
|
Шлегово Шлегово |
|
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на Шлегово |
|
  Шлегово |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Надм. височина | 861 m |
| Население | 373 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Шлегово в Общомедия | |
Шлегово (на македонска литературна норма: Шлегово) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Шлегово е малко планинско селце. Разположено е на около 3 км западно от Кратово. Средната му надморска височина е 861 м. До селото може да се стигне през общинския център Кратово от изток и разположеното в съседство село Приковци от запад, през което преминава второстепен път от град Пробищип, за Кратово.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Ишлегова с 21 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 24 джизие ханета в Ишлекова.[2]
В XIX век Шлегово е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от 1861 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Шлегово има 530 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Шлегово (Chlegovo) има 592 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шлегово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Шлегово е от сравнително по-големите селца в община Кратово, а близостта му до общинския център успява да го запази сравнително по-живо. Селото разполага с бърза помощ. Между Шлегово и Приковци е изградена пречиствателна станция, от която на гравитационен принцип се снабдяват с вода за пиене 6 села в Кратовско.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Шлегово
Андон Янев (1873 – 1904), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[7]- Георги Игнатов Манов, български военен деец, загинал през Първата световна война[8]
- Димитър Якимов (р. 1941), български футболист
Душко Наневски (1929 – 1994), поет, литературен критик и есеист от Северна Македония- Йордан Досев (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[9]
- Никола Якимов, български търговец и общественик
- Стоян Шлеговски, български революционер, кривопаланечки войвода от ВМОРО, вероятно от Шлегово[10]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Видоески, Божидар. Шлегово (Общеславянский лингвистический атлас 98). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 687-693.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
- ↑ Големиот клуч на среќата. // Вест. Година: 5 Број: 1429, 4. 2. 2005. Посетен на 3 май 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 68
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 193.
| |||||||||||
Портал „