Татомир
|
Татомир Татомир |
|
|---|---|
| — село — | |
  Татомир |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Манговица |
| Надм. височина | 727 m |
| Население | 84 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
Татомир (на македонска литературна норма: Татомир) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото e разположено на 25 километра югозападно от общинския център Кратово, високо в планината Манговица след село Сакулица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Татомир е малко, изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Татомир има 170 жители, всички българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 30 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[3] но по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Татомир (Tatomir) има 160 българи патриаршисти сърбомани.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Татомир
Милош (1881 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1а
| |||||||||||
Портал „