Направо към съдържанието

Шопско Рудари

Шопско Рудари
Шопско Рударе
— село —
42.0728° с. ш. 22.0161° и. д.
Шопско Рудари
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Географска областСредорек
Надм. височина451 m
Население143 души (2002)
Пощенски код1360
Шопско Рудари в Общомедия

Шопско Рудари или Шопско Рударе (на македонска литературна норма: Шопско Рударе) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.

Селото е разположено западно от град Кратово. Махалите му носят имената на родовете, живеещи в тях – Чергинска, Умишка, Кръстевска, Цоцевска, Йойевска, Църногорска и т.н.

Старата църква „Свети Никола“
Ктиторският надпис на новата църква „Свети Никола“, градена от 1936 до 1943 г.

В местността Цоцев камен край Шопско Рудари е открита праисторическа обсерватория.[1]

В XIX век Шопско Рудари е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Наречено е Шопско, за да се отличава от съседното село Турско Рудари. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Шопско Рудари има 750 жители, всички българи християни.[2]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 20 от 95 къщи в селото на 7 март 1898 година признават Цариградската патриаршия.[3] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Рударе има 40 сръбски патриаршистки къщи.[4]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Шопско Рудари има 680 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

На 13 декември 1904 година кратовската чета на ВМОРО под командването на Атанас Бабата изненадва и разбива в Шопско Рудари сръбската чета на Йован Довезенски. Осем сръбски четници загиват и четата се пръска.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Шопско Рудари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Антон К. Антов от Скопие е български кмет на Рударе от 17 септември 1941 година до 12 юни 1942 година. След това кметове са Стоян Ст. Кръстев от Теово (22 юни 1942 - 4 февруари 1943), Михаил Х. Илиев от Айтос (1 май 1943 - 5 ноември 1943) и Петко М. Тодоров от Харманли (27 ноември 1943 - 4 април 1944).[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 143 жители, всички македонци.[10]

Старата църква „Свети Никола“

[редактиране | редактиране на кода]

В най-старата махала на селото – Чергинската са разположените една до друга две църкви на селото – старата и новата, като и двете са посветени на „Свети Никола“. Новата църква е строена от 1939 до 1943 година и представлява кръстокуполна базилика. Старата църква е еднокорабна полувкопана базилика, която днес е запусната и не функционира като храм. Църквата е паметник на културата и е забележителна със зидания си иконостас, подобен на този в „Свети Георги“ в Старо Нагоричане или на „Свети Димитър“ в битолското село Градешница. Иконостасът и апсидалната ниша са изписани между 1567 и 1568 година и в този период, може би е изградена и самата църква. В 1581 година иконостасът се сдобива с царски двери. Църквата цялостно е изписана по-късно, в края на XVI или в първите десетилетия на XVII век от друга зографска група.[11]

Родени в Шопско Рудари
  • Божин (Божил) Лазаров, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов на три пъти[12]
  • Борис Данев Алексиев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[13]
  • Саше Ивановски (р. 1980), северномакедонски журналист
  1. Шопско Рударе. Праисториска обсерваторија стара 4000 години // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2008-06-20.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  7. Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
  9. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 21 април 2008 
  11. И спомениците ги игнорираат, зарем не?! // Утрински весник. 16 октомври 2006 г. Посетен на 30 март 2014 г.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35, 43, 52
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 189, л. 88; а.е. 420, л. 6