Стоил Антов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Стоил Антов
български революционер
Роден
1877 г.
Починал
16 март 1934 г. (57 г.)

Стоил Антов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоил Антов е роден в 1877 година в кратовското село Сакулица (или Секулица), което тогава е в Османската империя. Завършва ІІІ курс в педагогическото училище в Кюстендил, България и става учител. Работи дълги години в Кратово, където в 1900 година е начело на околийския революционен комитет на ВМОРО.[1] От учебната 1900-1901 година учителства в Крива паланка. Приемникът му в училището в Кратово, Владимир Карамфилов пише:

Стоил Антов ми направи впечатлението на неспокоен, но добродушен човек... Турците много пъти са го арестували и изтезавали, но той не е издал нито една организационна тайна.[2]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кратово.[3]

Балканската война в 1912 година го заварва учител в Одрин. Властите го арестуват и заточват в Измит.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 22.
  2. Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 323.
  3. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 10.
  5. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 100.
     Портал „Македония“         Портал „Македония