Стоил Антов
| Стоил Антов | |
| български революционер | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Стоил Антов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стоил Антов е роден в 1877 година в кратовското село Сакулица (или Секулица), което тогава е в Османската империя. Завършва ІІІ курс в педагогическото училище в Кюстендил, България и става учител. Работи дълги години в Кратово, където в 1900 година е начело на околийския революционен комитет на ВМОРО.[1] От учебната 1900-1901 година учителства в Крива паланка. Приемникът му в училището в Кратово, Владимир Карамфилов пише:
| „ | Стоил Антов ми направи впечатлението на неспокоен, но добродушен човек... Турците много пъти са го арестували и изтезавали, но той не е издал нито една организационна тайна.[2] | “ |
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кратово.[3]
Балканската война в 1912 година го заварва учител в Одрин. Властите го арестуват и заточват в Измит.[4][5]
Умира на 16 март 1934 година в София.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 22.
- ↑ Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 323.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 10.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 21-22.
