Марко Секулички

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марко Секулички
български революционер

Роден
Починал
1928 г. (79 г.)
Марко Секулички в Общомедия

Марко Стоянов, известен като Секулички, е български хайдутин и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чети на ВМРО, отпред Мите Опилски, Марко Секулички и Иван Бърльо.

Марко Стоянов е роден в 1848 година в кратовското село Секулица, което тогава е в Османската империя, и по чието име е наричан Секулички. Завършва IV отделение. Заедно с брат си Никола (Кольо) Секулички става хайдутин и застават на чело на чета действаща в родния им край, както и в Кумановско и Велешко от 1870 до 1876 година като ликвидират зулумджиите Исмаил ага и Дели Мустафа.[1] За Кольо Секулички има народна песен.[2]

След 1878 година заминава за освободеното Княжество и се установява в Кюстендил. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в българската армия.

В Кюстендил се занимава с търговия и през 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет. Става член на ВМОК и участва активно в дейността на Кюстендилското дружество, но по-късно от май 1904 до май 1905 година е начело на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил.[3][4] Роднинска връзка го свързва с фотографа на ВМОРО от това време Анастас Новев.[5]

Щабната чета на Димитър Дечев и Борис Сарафов пред къщата на Марко Секулички в Кюстендил[6], преди началото на Илинденското въстание.
Кюстендил 1902 г., Баба Дона Ковачева, Марко Секулички, Гоце Делчев, Михаил Герджиков, Петко Пенчев

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи заедно със сина си Димитър (16-годишен) в 1 рота на 7 кумановска дружина.[7] През 1923 година е арестуван от правителството на БЗНС по повод конфликта с ВМРО.[8]

Синът му Захари (Заре) Секулички е анархист, деец на Македонската федеративна организация.[9]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Известия на семинара по славянска филология при Университета в София, Софийски университет, Семинар по славянска филология, том 8 – 9, 1948, стр. 482.
  2. Известия на семинара по славянска филология при Университета в София, Софийски университет, Семинар по славянска филология, том 8 – 9, 1948, стр. 578.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 149.
  4. Петров, Тодор. Организационните структури на ВМОРО (1903 – 1905), в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 57.
  5. Кърджилов, Петър, Светлопис за Илинден, в.Про и Анти, от сайта pro-anti.net, посетен на 3 юли 2010 г.
  6. РИМ Кюстендил, взето от сайта www.kyustendilmuseum.primasoft.bg на 3 юли 2010 г.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 606.
  8. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.134
  9. Карамфилов, Ефрем. Споменни есета, Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983, стр. 66.
     Портал „Македония“         Портал „Македония