Димитър Стефанов (ВМРО)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Стефанов.

Димитър Стефанов
деец на ВМРО
Роден
Починал

Димитър (Димчо) Стефанов е български революционер, терорист на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 август 1899 година в кратовското село Марчино. Остава сирак и е осиновен от щипско семейство. През 1922 година заминава за България, където влиза във ВМРО. Влиза в четата на Иван Бърльо, а по-късно осигурява безопасността на Тодор Александров. На 30 октомври 1923 убива Никола Генадиев, който му е посочен от запасният поручик Димитър Радев[1], като убийството не е разкрито от полицията, а по-късно влиза в обхвата на амнистия.

През есента на 1924 година ВМРО издава смъртна присъда срещу Петър Чаулев, доскоро един от тримата членове на Централния комитет на организацията и инициатор на Майския манифест. На 5 ноември Димчо Стефанов пристига в Италия с цел да изпълни присъдата. През декември той открива Чаулев в Милано, като на няколко пъти се отказва да го нападне, за да не пострадат други хора. Около обяд на 23 декември 1924 година в кафене в центъра на града той го разстрелва с пистолет, след което прави опит да се самоубие, но патроните му са свършили и е заловен.[2]

Както и при други атентати в чужбина, ВМРО използва процеса срещу Стефанов за пропагандиране на своята кауза. Защитата му е възложена на журналиста и член на италианския Сенат Винченцо Морело и депутата Иноченцо Кала. Тя се възползва от антикомунистическите и антиюгославски настроения в италианското общество, обвинявайки Чаулев в опит да подчини ВМРО на Коминтерна, а самият Стефанов не е имал възможност да не изпълни заповед на ВМРО. На 30 април 1925 година съдебните заседатели приемат, че Димитър Стефанов е действал в положение на необходимост, като той е осъден само на глоба за незаконно притежаване на оръжие и е освободен.[2]

На 7 юли 1928 година, заедно с Нанчо Витларов и Димитър Джузданов, Димчо Стефанов убива Александър Протогеров и телохранителя му Атанас Гоцев.[3] След 1938 година се включва в дейността на Македонския литературен кръжок[4]. Живее в Кюстендил до 1941 година. След освобождението на по-голямата част от Вардардска Македония се връща там. Около 1950 година лежи в концлагера край Пробищип[5]. Умира в Скопие през октомври 1970 година[6].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.138.
  2. а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 204-207.
  3. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 218.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 378.
  5. Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.114.
  6. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1423.
     Портал „Македония“         Портал „Македония