Димитър Стефанов (ВМРО)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Стефанов.

Димитър Стефанов
деец на ВМРО

Роден
Починал

Димитър (Димчо) Стефанов е български революционер, терорист на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 август 1899 година[1] в пробищипското село Марчино. Остава сирак и е осиновен от щипско семейство. През 1922 година заминава за България, където влиза във ВМРО. Влиза в четата на Иван Бърльо, а по-късно осигурява безопасността на Тодор Александров. На 30 октомври 1923 убива Никола Генадиев, който му е посочен от запасния поручик Димитър Радев,[2] като убийството не е разкрито от полицията, а по-късно влиза в обхвата на амнистия.

През есента на 1924 година ВМРО издава смъртна присъда срещу Петър Чаулев, доскоро един от тримата членове на Централния комитет на организацията и инициатор на Майския манифест. На 5 ноември Димчо Стефанов пристига в Италия с цел да изпълни присъдата. През декември той открива Чаулев в Милано, като на няколко пъти се отказва да го нападне, за да не пострадат други хора. Около обяд на 23 декември 1924 година в кафене в центъра на града той го разстрелва с пистолет, след което прави опит да се самоубие, но патроните му са свършили и е заловен.[3]

Както и при други атентати в чужбина, ВМРО използва процеса срещу Стефанов за пропагандиране на своята кауза. Защитата му е възложена на журналиста и член на италианския Сенат Винченцо Морело и депутата Иноченцо Кала. Тя се възползва от антикомунистическите и антиюгославски настроения в италианското общество, обвинявайки Чаулев в опит да подчини ВМРО на Коминтерна, а самият Стефанов не е имал възможност да не изпълни заповед на ВМРО. На 30 април 1925 година съдебните заседатели приемат, че Димитър Стефанов е действал в положение на необходимост, като той е осъден само на глоба за незаконно притежаване на оръжие и е освободен.[3]

На 7 юли 1928 година, заедно с Нанчо Витларов и Димитър Джузданов, Димчо Стефанов убива Александър Протогеров и телохранителя му Атанас Гоцев.[4] След 1938 година се включва в дейността на Македонския литературен кръжок.[5] Живее в Кюстендил до 1941 година. След освобождението на по-голямата част от Вардардска Македония се връща там. Около 1950 година лежи в концлагера край Пробищип.[6] Умира в Скопие през октомври 1970 година.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Или на 15 август 1901 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 441-442.
  2. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.138.
  3. а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 204-207.
  4. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 218.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 378.
  6. „Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.114.“, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен 7 април 2014 
  7. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1423. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония