Григор Георгиев
| Григор Георгиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1889 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Въоръжена борба | |
| Награди | „За храброст“ |
Григор (Глигор) Георгиев (Георев, Гьорев), известен като Бучишки, е български революционер, деец Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в щипското село Бучище. Влиза във ВМОРО. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи четата на Славчо Абазов и Нестроевата рота на 15 щипска дружина. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота и е ранен на 5 юни 1913 година. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[1]
След като родният му край попада в Сърбия след Междусъюзническата война Георгиев продължава с революционната си дейност и в 1914 година е четник на Дончо Ангелов[2] и Иван Бърльо,[3] а в 1915 година - на Стоян Леков.[4]
След 1919 година се включва във възстановяването на ВМРО в Кратовско. Загива на 19 април 1923 година заедно с Туше от Бунеш, Саздо Гочев и Пано от Неокази и Лазар Станишков и Николчо Иванов от Нежилово.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 8.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 14.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 20.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 136, 704.
