Панайот Манов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панайот Манов
български революционер и просветен деец
Роден
1867 г.
Починал
3 ноември 1931 г. (64 г.)

Учил вЖеневски университет

Панайот Манов е български революционер, скопски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Панайот Манов е роден през 1867 година в Щип, тогава в Османската империя. Завършва 6 клас на Варненската мъжка гимназия, след което в 1896 година Женевския университет,[1] Швейцария, специалност „Естествена история“ (7 семестъра).[2]

Завръща се в Македония и преподава последователно в Щип, Сяр и Скопие. Успоредно с това развива и революционните комитети на ВМОРО. В Скопие от 1895 година преподава естествени науки в българското педагогическо училище в града.[3] През зимата на 1897 година Панайот Манов е арестуван при разкритията на Винишката афера. Престоява няколко месеца в скопския затвор Куршумли хан. Преподава в Сяр, но в 1901 година е уволнен.[4]

Мести се в Одринска Тракия, където продължава революционната си дейност. Между 1899 и 1902 година Манов преподава в Одринска българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“ и е член на окръжния комитет на Одринския революционен окръг. Повторно разкрит от турската власт, Панайот Манов се завръща в България, като продължава да служи на ВМОРО.

През 1907 – 1909 година е и. д. директор на Царибродската смесена прогимназия, където преподава френски език, естествена история и химия.[5]

След Първата световна война Манов е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Щипското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[6]

Умира в София на 3 ноември 1931 година.[7][8][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  2. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 85-86.
  3. Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
  4. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 38.
  5. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 81-87.
  6. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 98.
  8. Биография от сайта на ВМРО[неработеща препратка]
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 278.