Диаманди Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Диаманди Николов
български офицер от кавалерията
Диаманди Николов Тръпчев.jpg
Роден
Починал
1942 г. (74 г.)

Етнос българи
Учил в Национален военен университет

Диаманди (Диаманд) Николов Тръпчев е български офицер от кавалерията, полковник, участвал в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дивизион от 1-ви конен полк, помощник-командир на 2-ри конен полк и командир на 11 конен полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Диаманди Николов е роден на 9 август 1867 г. в Щип, Османска империя. На 2 август 1892 г. завършва с 14 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в 4-ти, 7 и 10 конен полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 18 май 1913 е произведен в чин майор.

Като майор Диаманди Николов командва 2-ри ескадрон от Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Николов командва първоначално дивизион от 1-ви конен полк, на 30 май 1916 е произведен в чин подполковник, след което е помощник-командир на 2-ри конен полк, а от 1918 до уволнението си през 1919 г. командва на 11 конен полк. Междувременно на 30 май 1918 е произведен в чин полковник. През 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия за бойни заслуги е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[1] През 1918 г. на същото основание е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средата[2], като наградата е потвърдена със заповед №355 от 1921 г.[3]

На 23 септември 1923 година Щипското братство по инициатива на Спиро Константинов и Диаманди Николов свиква в Софийския университет общо събрание на интелектуалци, родом от Македония, на което Константинов развива идеята за създаване на научен институт, занимаващ се с изследване на Македония.[4] Идеята е приета и на 21 декември 1923 година Николов е сред учредителите на Македонския научен институт и става първият касиер на организацията.[5][6]

На 30 юни 1927 о. з. полковник Диманди Николов е избран за секретар на временния комитет на Всебългарския съюз „Отец Паисий“.

Полковник Диаманди Николов умира през 1942 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[7]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 95
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 309
  3. ДВИА, оп. 4, а.е. 2, л. 263 – 264
  4. Мичев, Добрин. Освободителните борби след Първата световна война 1919-1944. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, том 4, Македонски научен институт, София, 2003, стр. 16.
  5. Основатели на МНИ. // Македонски научен институт, 25 юни 2013. Посетен на 22 юли 2017.
  6. Списание „Македонски преглед“ на 90 години (1924–2014). // Македонски научен институт, 30 юни 2015. Посетен на 22 юли 2017.
  7. Парцел 28. // София помни. Посетен на 12 януари 2016.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония