Диаманди Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Диаманди Николов
български офицер от кавалерията
Диаманди Николов Тръпчев.jpg
Роден
Починал
1942 г. (74 г.)

Образование Национален военен университет

Диаманди (Диаманд) Николов Тръпчев е български офицер от кавалерията, полковник, участвал в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дивизион от 1-ви конен полк, помощник-командир на 2-ри конен полк и командир на 11 конен полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Диаманди Николов е роден на 9 август 1867 г. в Щип, Османска империя. На 2 август 1892 г. завършва с 14 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в 4, 7 и 10 конен полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 18 май 1913 е произведен в чин майор.

Като майор Диаманди Николов командва 2-ри ескадрон от Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Николов командва първоначално дивизион от 1-ви конен полк, на 30 май 1916 е произведен в чин подполковник, след което е помощник-командир на 2-ри конен полк, а от 1918 до уволнението си през 1919 г. командва на 11 конен полк. Междувременно на 30 май 1918 е произведен в чин полковник. През 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия за бойни заслуги е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[1] През 1918 г. на същото основание е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средата[2], като наградата е потвърдена със заповед №355 от 1921 г.[3]

На 23 септември 1923 година Щипското братство по инициатива на Спиро Константинов и Диаманди Николов свиква в Софийския университет общо събрание на интелектуалци, родом от Македония, на което Константинов развива идеята за създаване на научен институт, занимаващ се с изследване на Македония.[4] Идеята е приета и на 21 декември 1923 година Николов е сред учредителите на Македонския научен институт и става първият касиер на организацията.[5][6]

На 30 юни 1927 о. з. полковник Диманди Николов е избран за секретар на временния комитет на Всебългарския съюз „Отец Паисий“.

Полковник Диаманди Николов умира през 1942 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[7]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 95
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 309
  3. ДВИА, оп. 4, а.е. 2, л. 263 – 264
  4. Мичев, Добрин. Освободителните борби след Първата световна война 1919-1944. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, том 4, Македонски научен институт, София, 2003, стр. 16.
  5. Основатели на МНИ. // Македонски научен институт, 25 юни 2013. Посетен на 22 юли 2017.
  6. Списание „Македонски преглед” на 90 години (1924–2014). // Македонски научен институт, 30 юни 2015. Посетен на 22 юли 2017.
  7. Парцел 28. // София помни. Посетен на 12 януари 2016.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония