Направо към съдържанието

Втори конен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Втори конен
на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк
Трети ескадрон от Втори конен полк през 1920 г. В средата е подполковник Игнат Кикименов.
Трети ескадрон от Втори конен полк през 1920 г. В средата е подполковник Игнат Кикименов.
Информация
РъководителКнягиня Мария Луиза (1897 – 1919, 1932 – 1945)
Активна1883 – 1945
ДържаваБългария
ТипКонен полк
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Генко Мархолев
Ген. Владимир Стойчев
Втори конен
на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк
в Общомедия

Втори конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1883 година и взел участие в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Войници от Втори конен полк в Лом, октомври 1896 г.

Втори конен полк е формиран съгласно указ № 178 от 1883 г. от състава на разформирания Драгунски корпус и с указ № 234 от 1883 година в състав от 4 конни сотни.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът участва в Лозенградската операция, като на 9 октомври 1912 се сражава при Селиолу, а на 11 октомври при Куюн Гявур. На 12 октомври участва в преследването на турската армия източно от с. Енидже и от 16 до 18 октомври* в боевете при Люлебургас.[2]

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) последователно воюва на Македонския фронт (1915 – 1916) при Панчин гроб, Сурдулица, връх Букова глава, Враня, Куманово, Велес, Дяково, Дебър, Прилеп и Охрид, а през септември 1916 г. е прехвърлен на Добруджанския фронт и в състава на 1-ва Конна дивизия на генерал Иван Колев участва в боевете от Добрич до Мачин за освобождението на Добруджа – Курт бунар, Кочмар, Конак куюсу, Карапелит, Добрич, Чифут Куюсу, Кара Омер, Мангалия, Топрак Хисар, Узунлар, Кубадин, Мустафа-Ачи, кота 90, Мулчова, Текиргьол, Кюстенджа, Кара Мурад, Хърсово, Бабадаг, Попина, Черна, Гарван, Мачин, Тулча. По късно е предислоциран на Дойран.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен съставДобитъкОбозВъоръжение
Офицери: 28
Чиновници: 1
Подофицери и войници: 873
Коне: 823Обикновени коли: 51
Товарни: 71
Пушки и карабини: 508,
Картечници: 7

Между двете световни войни

[редактиране | редактиране на кода]

На основание указ № 96 от 19 декември 1920 година полкът е реорганизиран във 2-ри жандармерийски конен полк, а през 1922 година във 2-ра жандармерийска конна група. През 1923 година участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1928 година е обратно реорганизиран във 2-ри конен полк.[1] Подчинен е на 1-ва самостоятелна конна бригада.[4] През 1937 г. на тържествена церемония Н.В. цар Борис ІІІ връчва новото знаме на полка на неговия командир подполковник Неделчо Г. Стаматов, който го предава в ръцете на фелдфебел Петър Л. Петров.

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

След подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. полкът взема участие в заемането на територията на Южна Добруджа в посока с. Загоричане – с. Акаджилар – с. Алфатар – с. Кьосе Айдъм – гр. Добрич. По време на Втората световна война, в периода 194 – 1944 година полкът е в състава на 1-ви окупационен корпус, в подчинение на 1-ва конна бригада, като на 22 септември 1944 година се установява в Перник. От 1942 година командир на полка е полковник Илия Добрев, а от 1944 командването поема подполковник Никола Николов. Взема участие в първия период на войната срещу Германия, като част от състава му е придаден за усилване на 2-ра конна дивизия, а друга за усилване на 13 пехотен рилски полк. От 23 септември 1944 година е на постоянен гарнизон в Лом. По времето, когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 2-ри допълващ ескадрон.[4]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Втори конен полк (1883 – 1897)
  • Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк (1897 – 19 декември 1920)
  • Втори жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
  • Втора жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
  • Втори конен полк (20 декември 1927 – 19 ноември 1932)
  • Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк (19 ноември 1932 – 1945)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

званиеимедати
1.МайорКонстантин Назаровот октомври 1880
2.МайорКонстантин Дикенлейнот октомври 1881
3.МайорНиколай Сулимаот май 1882
4.РотмистърГеорги Люцкановслед 2 ноември 1885 – 14 октомври 1886
РотмистърВелико Кърджиевот 14 октомври 1886
5.МайорНаум Никушевот октомври 1886
6.МайорХристо Михайловот май 1889
7.МайорТодор Стоевянуари 1890 – януари 1901
8.ПодполковникГеорги Чоповот януари 1901
9.ПодполковникСтоян Данаиловот май 1902
10.ПолковникДимитър Поповот юли 1904
11.ПодполковникХристо Морфовот декември 1905
12.ПодполковникКонстантин Михайловмарт 1906 – май 1907
13.ПолковникНедялко Тодоров15 декември 1907[5] – 1913
14.ПолковникГенко Мархолевот април 1913
15.ПодполковникНикола Брадиновот януари 1915
16.ПодполковникПетър Стояновот ноември 1916 (временен)
17.ПодполковникЙосиф Петровюни 1917 – 1918
18.ПолковникАлександър Цаневот септември 1918
19.ПодполковникАлександър Стояновот март 1920
20.ПодполковникКонстантин Златановот декември 1920
21.ПодполковникИван Бошнаковот октомври 1921
22.ПодполковникКалчо Калчеваприл 1922 – 25 април 1923
23.ПодполковникНикола Халачевот 25 април 1923
24.ПодполковникАлександър Поляновот януари 1924
25.ПодполковникНикола Подгоровавгуст 1928 – 1931
26.ПолковникПетър Райчев1931 – 1931
ПолковникДимитър Порков1932 – 1934
ПодполковникВладимир Стойчевот 1934
ПодполковникМарко Атанасов17 април 1935 – 15 ноември 1935
ПодполковникНеделчо Стаматов1935 – 1938
ПодполковникСтоян Иванов1938 – 1942[6]
ПолковникИлия Добрев1942 – 1943
ПолковникДонко Кафеджиев1943 – 1944
ПодполковникХристо Радев1944
ПодполковникНикола Николов1944 – 1945?
  1. 1 2 Тодоров, стр. 169
  2. Стойчев, стр. 563
  3. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  4. 1 2 ДВИА, ф. 476, История на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 3 септември 2018. Посетен на 2 септември 2018.
  5. В някои източници е от май 1907
  6. Временен командир от 1938 г. и титулярен от 1940