Направо към съдържанието

Втори конен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Втори конен
на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк
Трети ескадрон от Втори конен полк през 1920 г. В средата е подполковник Игнат Кикименов.
Трети ескадрон от Втори конен полк през 1920 г. В средата е подполковник Игнат Кикименов.
Информация
ШефКнягиня Мария Луиза (1897 – 1919, 1932 – 1945)
Активна1883 – 1945
ДържаваБългария
ТипКонен полк
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Генко Мархолев
Ген. Владимир Стойчев
Втори конен
на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк
в Общомедия

Втори конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1883 година и взел участие в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Войници от Втори конен полк в Лом, октомври 1896 г.

Втори конен полк е формиран съгласно указ № 178 от 1883 г. от състава на разформирания Драгунски корпус и с указ № 234 от 1883 година в състав от 4 конни сотни.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът участва в Лозенградската операция, като на 9 октомври 1912 се сражава при Селиолу, а на 11 октомври при Куюн Гявур. На 12 октомври участва в преследването на турската армия източно от с. Енидже и от 16 до 18 октомври* в боевете при Люлебургас.[2]

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) последователно воюва на Македонския фронт (1915 – 1916) при Панчин гроб, Сурдулица, връх Букова глава, Враня, Куманово, Велес, Дяково, Дебър, Прилеп и Охрид, а през септември 1916 г. е прехвърлен на Добруджанския фронт и в състава на 1-ва Конна дивизия на генерал Иван Колев участва в боевете от Добрич до Мачин за освобождението на Добруджа – Курт бунар, Кочмар, Конак куюсу, Карапелит, Добрич, Чифут Куюсу, Кара Омер, Мангалия, Топрак Хисар, Узунлар, Кубадин, Мустафа-Ачи, кота 90, Мулчова, Текиргьол, Кюстенджа, Кара Мурад, Хърсово, Бабадаг, Попина, Черна, Гарван, Мачин, Тулча. По късно е предислоциран на Дойран.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 28
Чиновници: 1
Подофицери и войници: 873
Коне: 823 Обикновени коли: 51
Товарни: 71
Пушки и карабини: 508,
Картечници: 7

Между двете световни войни

[редактиране | редактиране на кода]

На основание указ № 96 от 19 декември 1920 година полкът е реорганизиран във 2-ри жандармерийски конен полк, а през 1922 година във 2-ра жандармерийска конна група. През 1923 година участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1928 година е обратно реорганизиран във 2-ри конен полк.[1] Подчинен е на 1-ва самостоятелна конна бригада.[4] През 1937 г. на тържествена церемония Н.В. цар Борис ІІІ връчва новото знаме на полка на неговия командир подполковник Неделчо Г. Стаматов, който го предава в ръцете на фелдфебел Петър Л. Петров.

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

След подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. полкът взема участие в заемането на територията на Южна Добруджа в посока с. Загоричане – с. Акаджилар – с. Алфатар – с. Кьосе Айдъм – гр. Добрич. По време на Втората световна война, в периода 194 – 1944 година полкът е в състава на 1-ви окупационен корпус, в подчинение на 1-ва конна бригада, като на 22 септември 1944 година се установява в Перник. От 1942 година командир на полка е полковник Илия Добрев, а от 1944 командването поема подполковник Никола Николов. Взема участие в първия период на войната срещу Германия, като част от състава му е придаден за усилване на 2-ра конна дивизия, а друга за усилване на 13 пехотен рилски полк. От 23 септември 1944 година е на постоянен гарнизон в Лом. По времето, когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 2-ри допълващ ескадрон.[4]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Втори конен полк (1883 – 1897)
  • Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк (1897 – 19 декември 1920)
  • Втори жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
  • Втора жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
  • Втори конен полк (20 декември 1927 – 19 ноември 1932)
  • Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк (19 ноември 1932 – 1945)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Константин Назаров от октомври 1880
2. Майор Константин Дикенлейн от октомври 1881
3. Майор Николай Сулима от май 1882
4. Ротмистър Георги Люцканов след 2 ноември 1885 – 14 октомври 1886
Ротмистър Велико Кърджиев от 14 октомври 1886
5. Майор Наум Никушев от октомври 1886
6. Майор Христо Михайлов от май 1889
7. Майор Тодор Стоев януари 1890 – януари 1901
8. Подполковник Георги Чопов от януари 1901
9. Подполковник Стоян Данаилов от май 1902
10. Полковник Димитър Попов от юли 1904
11. Подполковник Христо Морфов от декември 1905
12. Подполковник Константин Михайлов март 1906 – май 1907
13. Полковник Недялко Тодоров 15 декември 1907[5] – 1913
14. Полковник Генко Мархолев от април 1913
15. Подполковник Никола Брадинов от януари 1915
16. Подполковник Петър Стоянов от ноември 1916 (временен)
17. Подполковник Йосиф Петров юни 1917 – 1918
18. Полковник Александър Цанев от септември 1918
19. Подполковник Александър Стоянов от март 1920
20. Подполковник Константин Златанов от декември 1920
21. Подполковник Иван Бошнаков от октомври 1921
22. Подполковник Калчо Калчев април 1922 – 25 април 1923
23. Подполковник Никола Халачев от 25 април 1923
24. Подполковник Александър Полянов от януари 1924
25. Подполковник Никола Подгоров август 1928 – 1931
26. Полковник Петър Райчев 1931 – 1931
Полковник Димитър Порков 1932 – 1934
Подполковник Владимир Стойчев от 1934
Подполковник Марко Атанасов 17 април 1935 – 15 ноември 1935
Подполковник Неделчо Стаматов 1935 – 1938
Подполковник Стоян Иванов 1938 – 1942[6]
Полковник Илия Добрев 1942 – 1943
Полковник Донко Кафеджиев 1943 – 1944
Подполковник Христо Радев 1944
Подполковник Никола Николов 1944 – 1945?
  1. а б Тодоров, стр. 169
  2. Стойчев, стр. 563
  3. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  4. а б ДВИА, ф. 476, История на фондообразувателя
  5. В някои източници е от май 1907
  6. Временен командир от 1938 г. и титулярен от 1940