Втори конен полк
| Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк | |
 Трети ескадрон от Втори конен полк през 1920 г. В средата е подполковник Игнат Кикименов. | |
| Информация | |
|---|---|
| Шеф | Княгиня Мария Луиза (1897 – 1919, 1932 – 1945) |
| Активна | 1883 – 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Конен полк |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Ген. Генко Мархолев Ген. Владимир Стойчев |
| Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк в Общомедия | |
Втори конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1883 година и взел участие в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Втори конен полк е формиран съгласно указ № 178 от 1883 г. от състава на разформирания Драгунски корпус и с указ № 234 от 1883 година в състав от 4 конни сотни.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война (1912 – 1913) полкът участва в Лозенградската операция, като на 9 октомври 1912 се сражава при Селиолу, а на 11 октомври при Куюн Гявур. На 12 октомври участва в преследването на турската армия източно от с. Енидже и от 16 до 18 октомври* в боевете при Люлебургас.[2]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
През Първата световна война (1915 – 1918) последователно воюва на Македонския фронт (1915 – 1916) при Панчин гроб, Сурдулица, връх Букова глава, Враня, Куманово, Велес, Дяково, Дебър, Прилеп и Охрид, а през септември 1916 г. е прехвърлен на Добруджанския фронт и в състава на 1-ва Конна дивизия на генерал Иван Колев участва в боевете от Добрич до Мачин за освобождението на Добруджа – Курт бунар, Кочмар, Конак куюсу, Карапелит, Добрич, Чифут Куюсу, Кара Омер, Мангалия, Топрак Хисар, Узунлар, Кубадин, Мустафа-Ачи, кота 90, Мулчова, Текиргьол, Кюстенджа, Кара Мурад, Хърсово, Бабадаг, Попина, Черна, Гарван, Мачин, Тулча. По късно е предислоциран на Дойран.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 28 Чиновници: 1 Подофицери и войници: 873 |
Коне: 823 | Обикновени коли: 51 Товарни: 71 |
Пушки и карабини: 508, Картечници: 7 |
Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]
На основание указ № 96 от 19 декември 1920 година полкът е реорганизиран във 2-ри жандармерийски конен полк, а през 1922 година във 2-ра жандармерийска конна група. През 1923 година участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1928 година е обратно реорганизиран във 2-ри конен полк.[1] Подчинен е на 1-ва самостоятелна конна бригада.[4] През 1937 г. на тържествена церемония Н.В. цар Борис ІІІ връчва новото знаме на полка на неговия командир подполковник Неделчо Г. Стаматов, който го предава в ръцете на фелдфебел Петър Л. Петров.
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
След подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. полкът взема участие в заемането на територията на Южна Добруджа в посока с. Загоричане – с. Акаджилар – с. Алфатар – с. Кьосе Айдъм – гр. Добрич. По време на Втората световна война, в периода 194 – 1944 година полкът е в състава на 1-ви окупационен корпус, в подчинение на 1-ва конна бригада, като на 22 септември 1944 година се установява в Перник. От 1942 година командир на полка е полковник Илия Добрев, а от 1944 командването поема подполковник Никола Николов. Взема участие в първия период на войната срещу Германия, като част от състава му е придаден за усилване на 2-ра конна дивизия, а друга за усилване на 13-и пехотен рилски полк. От 23 септември 1944 година е на постоянен гарнизон в Лом. По времето, когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 2-ри допълващ ескадрон.[4]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Втори конен полк (1883 – 1897)
- Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк (1897 – 19 декември 1920)
- Втори жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
- Втора жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
- Втори конен полк (20 декември 1927 – 19 ноември 1932)
- Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк (19 ноември 1932 – 1945)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Майор | Константин Назаров | от октомври 1880 |
| 2. | Майор | Константин Дикенлейн | от октомври 1881 |
| 3. | Майор | Николай Сулима | от май 1882 |
| 4. | Ротмистър | Георги Люцканов | след 2 ноември 1885 – 14 октомври 1886 |
| Ротмистър | Велико Кърджиев | от 14 октомври 1886 | |
| 5. | Майор | Наум Никушев | от октомври 1886 |
| 6. | Майор | Христо Михайлов | от май 1889 |
| 7. | Майор | Тодор Стоев | януари 1890 – януари 1901 |
| 8. | Подполковник | Георги Чопов | от януари 1901 |
| 9. | Подполковник | Стоян Данаилов | от май 1902 |
| 10. | Полковник | Димитър Попов | от юли 1904 |
| 11. | Подполковник | Христо Морфов | от декември 1905 |
| 12. | Подполковник | Константин Михайлов | март 1906 – май 1907 |
| 13. | Полковник | Недялко Тодоров | 15 декември 1907[5] – 1913 |
| 14. | Полковник | Генко Мархолев | от април 1913 |
| 15. | Подполковник | Никола Брадинов | от януари 1915 |
| 16. | Подполковник | Петър Стоянов | от ноември 1916 (временен) |
| 17. | Подполковник | Йосиф Петров | юни 1917 – 1918 |
| 18. | Полковник | Александър Цанев | от септември 1918 |
| 19. | Подполковник | Александър Стоянов | от март 1920 |
| 20. | Подполковник | Константин Златанов | от декември 1920 |
| 21. | Подполковник | Иван Бошнаков | от октомври 1921 |
| 22. | Подполковник | Калчо Калчев | април 1922 – 25 април 1923 |
| 23. | Подполковник | Никола Халачев | от 25 април 1923 |
| 24. | Подполковник | Александър Полянов | от януари 1924 |
| 25. | Подполковник | Никола Подгоров | август 1928 – 1931 |
| 26. | Полковник | Петър Райчев | 1931 – 1931 |
| Полковник | Димитър Порков | 1932 – 1934 | |
| Подполковник | Владимир Стойчев | от 1934 | |
| Подполковник | Марко Атанасов | 17 април 1935 – 15 ноември 1935 | |
| Подполковник | Неделчо Стаматов | 1935 – 1938 | |
| Подполковник | Стоян Иванов | 1938 – 1942[6] | |
| Полковник | Илия Добрев | 1942 – 1943 | |
| Полковник | Донко Кафеджиев | 1943 – 1944 | |
| Подполковник | Христо Радев | 1944 | |
| Подполковник | Никола Николов | 1944 – 1945? |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Тодоров, стр. 169
- ↑ Стойчев, стр. 563
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ а б ДВИА, ф. 476, История на фондообразувателя
- ↑ В някои източници е от май 1907
- ↑ Временен командир от 1938 г. и титулярен от 1940
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- 2-ри конен на Н. Ц. В. Мария Луиза полк
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977. (стр. 169, цит: ЦВА, ф. 475, а.е. 103)
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 107 (цит: ЦВА, ф. 476, а.е. 103)
- Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд
