Недялко Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Недялко Тодоров
български офицер от кавалерията
Роден
Починал

Образование Национален военен университет

Недялко Тодоров Барзов е български офицер, генерал-майор от кавалерията, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на ремонтно етапно конско депо през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Недялко Тодоров е роден на 17 март 1862 г. в Калофер, Османска империя. През 1883 г. завършва в 4 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Служи във 2-ри конен полк. Взема участие в Сръбско-българската война (1885), през следващата година на 24 март е произведен в чин в чин поручик, а от 1888 г. е ротмистър. През 1889 г. като ротмистър от 3-ти конен полк е командирован за обучение в Императорския кралски военноездови институт във Виена, който завършва през 1891 г. и се завръща в България.

На 9 октомври 1893 е произведен в чин майор и назначен за началник на Кавалерийския курс, на която служба е до 1907 г., като на 2 май 1902 г. е произведен в чин подполковник, а на 19 септември 1906 в чин полковник.

На 15 декември 1907 полковник Недялко Тодоров е назначен за командир на 2-ри конен полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като командир на поверения му полк, който командва до април 1913 година. През 1914 г. е назначен за командир на 2-ра конна бригада, а от следващата година поема командването на 4 конна бригада. На 7 септември 1915 г. е уволнен от служба.

През Първата световна война (1915 – 1918) запасният полковник Недялко Тодоров мобилизиран и служи като началник на Ремонтно етапно конско депо (10 септември 1915 – 1 ноември 1918), за която служба „за отличия и заслуги през войната“ съгласно заповед № 463 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IIІ степен без военно отличие.[1] На 1 ноември 1918 г. е уволнен от служба.

На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор.

Генерал-майор Недялко Тодоров умира на 24 май 1940 г. в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Недялко Тодоров е по-големият брат на ветеринарният лекар санитарен полковник д-р Христо Тодоров Барзов (р. 1870).

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България