Коюнгяур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Турция. За селото в Република Гърция вижте Коюндере (дем Ясъкьой).

Коюнгяур
Koyunbaba
— село —
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 200 m
Население (2000) 588 души

Коюнгяур или Коюндере (на турски: Koyunbaba, Коюнбаба) е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 13 километра западно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Коюнгяур е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя.

В 1908 година в „Одрински глас“ излиза следната дописка от Коюндере:

Селото ни Коюндере е разположено на левия бряг на реката Текедере. То има 180 къщи, от които 130 са български, а останалите – турски. То е жертва на партизански борби, подклаждани от турските власти. Черквана ни е вече затворена, властта с терор ни принуждава да се откажем от Екзархията и да се присъединим към Патриаршията. За учител ни се натрапи един фанатик пиян грък, който се занимава само с буйства и пиене.

Властта, подбуждана от гърците, в стремлението си да арестува по-интелигентните и събудени българи, си създаде следния предлог:

Една вечер гръмнаха три пушки и се чу викът „комити, комити“. Властта, която умишлено бе уредила това, арестува всички по-видни българи, разкарва ги по разни съдилища, изтезава ги и по немане доказателства ги освободи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Коюнгяур живеят 150 български семейства.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Коюндере (Коюнгяур) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Българското население на Коюнгяур се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година, когато селото остава в Турция.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Коюнгяур
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Т. Бодуров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Константинов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 11 серска дружина[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Стефанов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Тодоров, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 8 костурска дружина[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 4.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 854.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 91.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 368.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 644.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 707.