Първи артилерийски полк (1880 – 1886)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Първи артилерийски полк.

Първи артилерийски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 25 август 1880 – 22 август 1886
Държава България
Тип Артилерийски полк
Щаб Самоков (25 август 1880 – 25 юли 1883)
София (25 юли 1883 – 22 август 1886)
Бойни
командири
Кап. Стефан Александров (СБВ)

Първи артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1880 година, взел участие в Сръбско-българската война (1885) и в детронацията на княз Александър I Батемберг, за което е разформирован.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Историята на полка започва на 25 август 1880 година, когато съгласно Височайши указ № 90 в София е формирано Софийско артилерийско отделение с щаб в Самоков. Състои се от две полски батареи.[1]

Софийско артилерийско отделение[редактиране | редактиране на кода]

В състава на отделението влизат 1-ва на Негово Височество батарея, една конна батарея (Радомир) и една планинска батарея (Дупница). Първа батарея излиза от състава на Артилерийския полк, формиран на 19 юни същата година и е въоръжена с 4-фунтови медни оръдия. Конната батарея е всъщност батарея, неуспяла да замине за Русия и квартирува в Радомир. Планинската батарея (още наречена „горска“) е въоръжена с 3-фунтови оръдия (по-късно заменени с 4-фунтово) и квартирува в Дупница. По този начин отделението изцяло става полско, а бившата конна батарея, заедно с 1-ва батарея и щаба на отделението се преместват в Самоков. По-късно в състава на отделението влиза и една 9-фунтова батарея. Така към 1880 година софийското артилерийско отделение е съставено от 3 4-фунтови батареи с щаб в Самоков и една 9-фунтова разквартирована в Дупница. [2]

Първи артилерийски полк[редактиране | редактиране на кода]

През 1883 година в българската артилерия се извършват важни организационни преобразувания с цел да се доведе артилерията в съразмерност с другите родове оръжие. От Софийското артилерийско отделение и Артилерийския полк, както и от една новосформирана батарея се образуват два артилерийски полка – 1-ви и 2-ри.[3]

Съгласно заповед №250 от 25 юли 1883 година се формира Първи артилерийски полк с щаб в София, който се състои от 1-ва, 2-ра и 3-та батарея от бившето Софийското артилерийско отделение, като първите две се превъоръжават със 7,5-см далекобойни оръдия. Трите батареи образуват т.н. първо отделение на полка. Второ отделение се състои от 5 и 6 батарея от бившия Артилерийски полк, към които е добавена и новосформираната 8,7-см далекобойна батарея. Батареите от това отделение получават поредността съответно 4-та, 5 и 6 и се превъоръжават с 9-фунтови стални оръдия. Щабът на полка е в София. [4]

В края на 1883 година всички 4-фунтови медни оръдия са извадени от употреба и заменени с 8,7-см и 7,5-см далекобойни оръдия на Круп.

През май 1884 година в София се създава учебен артилерийски полигон, за чийто началник е назначен командира на 1-ви артилерийски полк майор Стоянов, като за практическите занимания за постоянно ползване е оставена една осеморъдейна батарея от полка.[5]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

При обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България руският император изтегля всички руски офицери на служба в България. Така на 20 септември 1885 година, с височайши указ №53, руският офицер подполковник Стоянов е отчислен и на негово място, за командир на 1-ви артилерийски полк е назначен капитан Стефан Александров.[6]

При обявяването на мобилизацията за Сръбско-българската война (1885), към 1-ви артилерийски полк се формират две планински батареи – трифунтова и витвортова.[7] Към 3 декември 1885 година полкът се състои от 7 батареи, а в него служат 18 офицери и 1343 подофицери и войници.[8] Във войната жертвите от полка са 7 убити, 30 ранени и 6 безследно изчезнали.[9]

Командване по време на войната[редактиране | редактиране на кода]

Разформиране[редактиране | редактиране на кода]

Поради участието си в детронацията на княз Александър I Батемберг с указ № 181 от 22 август 1886 година полкът е разформиран. Със заповед №270 от 10 септември 1886 година от всички долни чинове (фелдфебели, унтерофицери и редници) от полка, които по различни причини не са участвали в детронацията се формира 4 артилерийски полк, тези които са участвали и подлежат на уволнение в запас, се разпределят между 1-ви и 3 конен полк, а останалите се привеждат в 4 артилерийски полк.[10] През 1889 година с кадри от 4 артилерийски полк е формиран нов полк с името Първи артилерийски полк.[11]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Софийско артилерийско отделение (25 август 1880 – 25 юли 1883)
  • Първи артилерийски полк (25 юли 1883 – 22 август 1886)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Константин Дикенлейн
2. Майор Николай Фрост 30 август 1880 – 9 юни 1882
3. Майор Николай Стоянов 19 юни 1882 – 20 септември 1885
4. Капитан Стефан Александров от 20 септември 1885
5. Капитан Стефан Златарски 1886

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 81, История на фондообразувателя
  2. Атанасов, Д., стр. 161 – 162
  3. Атанасов, Д., стр. 165
  4. Атанасов, Д., стр. 166
  5. Христов, Х., Пейчев, А. и др, стр. 32 – 33
  6. Христов, Х. и др., стр. 86
  7. Христов, Х., Пейчев, А. и др, стр. 35
  8. Христов, Х. и др., таблица 205
  9. Христов, Х. и др., стр. 408 (таблица 256)
  10. Иванов, И, стр. 94 – 95
  11. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 186

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодоров, Т., Александрова, Я.. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
  • Атанасов, Д., – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“
  • Христов, Х., Пейчев, А. и др. – „История на българската артилерия“, София, 1977, Военно издателство
  • Иванов, И. – „Български бойни знамена и флагове“, София, 1998, Издателство на Министерството на Отбраната „Св. Георги Победоносец“
  • Христов, Х. и др. – „Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985, Военно издателство