Стефан Златарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Златарски
Генерал-майор от Руската императорска армия
Генерал-майор
Stefan Zlatarski paradna uniforma.jpg
Информация
Служба 1880 – 1912
Служил на Национално знаме на България Царство България
Национално знаме на Русия Царство Русия
Род войски артилерия
Войсково поделение Българска армияРуска имперска армия през Първа световна война
Войни Сръбско-българска война
Битки Бой при Гургулят
Отличия „За храброст“орден „Свети Станислав“Орден „Свети Владимир"

Роден
Починал
1912 г. (49 г.)
Родства Александър Златарски,
Георги Златарски,
Васил Златарски
Портал  Портална икона   Биографии

Стефан Николов Златарски е български офицер – капитан, руски генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1862 г. в Търново като 3-ти син на възрожденеца Никола Златарски (1823 – 1875). Братята му са видни строители на следосвобожденска България: Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата на България, проф. Георги Златарски е основоположник на минно-геоложката наука в страната, а проф. Васил Златарски е сред най-големите български историци.

Стефан Златарски избира офицерската професия. Учи във Военното училище в София и след завършването му с отличен успех заминава да продължи обучението си в Михайловското артилерийско училище, Михайловската артилерийска академия и Николаевската академия на генералния щаб.

След завръщането си в България участва с военно звание капитан в Сръбско-българската война (1885), в която е командир на 4-та батарея на 1-ви артилерийски полк. След първоначални неуспехи батареята му все пак успява да изпълни достойно задачата си, за което нейният командир е награден с Орден „За храброст“ IV ст.

Участва в преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър I Батенберг. След провала на начинанието емигрира в Русия, където е приет на военна служба. Служи в различни гарнизони и развива активна военно-научна, преподавателска и публицистична дейност. Служи в Генералния щаб, повишен е във военно звание генерал-майор (1907).

През 1911 година генерал Златарски е награден с орден „Св. Владимир“ III степен.[1]

Копнежът да се завърне в България никога не го оставя и е на път да се реализира. В хода на подготовката на Балканската война (1912 – 1913) българските офицери в емиграция получават амнистия, за да се присъединят с уменията и опита си към Българската армия.

Съдбата му обаче избира друго. След заболяване генерал-майор Стефан Златарски умира в Новгород в навечерието на обявяването на войната, без да види отново Родината си, която е напуснал преди 25 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Юнкер (12 декември 1878)
  • Прапоршчик (10 май 1879)
  • Подпоручик (1 ноември 1879)
  • Поручик (30 август 1882)
  • Капитан (30 август 1884)
  • Щабс-капитан от артилерията на Руската армия (26 юни 1889)
  • Щабс-капитан от гвардията на Руската армия (6 декември 1894)
  • Капитан от Руската армия (6 декември 1895)
  • Полковник от Руската армия (1 април 1901)
  • Генерал-майор от Руската армия (21 ноември 1907)

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • Командир на рота в лейбгвардейския волински полк на Руската армия (3 март 1895 – 21 март 1896)
  • Командир на 5 батарея от 3 артилерийска бригада на Руската армия (20 февруари 1901)
  • Командир на 2-ри дивизион от 1-ва артилерийска бригада на Руската армия (15 март 1907)
  • Командир на 22-ра артилерийска бригада на Руската армия (21 ноември 1907 – 1912)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ IV степен (1885)
  • Руски орден „Св. Станислав“ III степен (1901)
  • Руски орден „Св. Станислав“ II степен (1904)
  • Руски орден „Св. Владимир“ III степен (1911)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Список генераламъ по старшинству, Часть I, II и III, Составленъ по 1-е Iюля 1912 г., стр. 579

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Список генераламъ по старшинству, Часть I, II и III, Составленъ по 1-е Iюля 1912 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Българи - генерали в чужди армии
Руска и Съветска армия
генерал-лейтенант Анастас Бендерев • генерал-майор Симеон Ванков • генерал-лейтенант Петър Груев • генерал от инфантерията Радко Димитриев • генерал-лейтенант Марин Енчевич • генерал-майор Стефан Златарски • генерал-майор Константин Кесяков • генерал-майор Иван Кишелски • генерал-майор Христо Койчев • генерал-майор Петър Панчевски • генерал-лейтенант Иван Сарафов • генерал-майор Георги Силяновски