Август Милчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Август Милчев
български офицер
Роден: 1 май 1903 г.
Починал: 1965 г. (61 г.)

Август Маринов Милчев е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 май 1903 г. в Плевен в семейството на учители. През 1921 г. завършва гимназия в Плевен. Започва работа като бояджия, тъй като не може да си позволи да учи в университет. Влиза в разузнавателна група на БКП под ръководството на Коста Първанов, която има за цел да наблюдава скриването на оръжието от разпуснатите, съгласно Ньойският мирен договор полкове.[1] Участва в съпротивата срещу деветоюнският преврат в отряда на фелдфебел Кольо Венков, а след разгрома му преминава в нелегалност и заминава за София. На следващия месец е изпратен в СССР, като първоначално пътува до Берлин, а от там към Москва. От 1923 г. е член на БКП.[2] През 1926 г. завършва Военномедицинската академия в Москва и е произведен в чин капитан. Започва работа в окръжната болница в Самара, където е повишен в чин майор. От 1930 г. е полкови лекар в град Чапаевск с чин подполковник. През 1938 г. се премества в Железноводск, където става началник на санаториума „Ударник“ и консултант по урология.

Нападението на германците на СССР го заварва в града. Милчев е мобилизиран като военен лекар втори ранг и началник на военна евакуационна болница. През август 1942 г. той евакуира болницата в Налчик, а от там в Казахстан, за което е награден с орден „За отбрана на Кавказ“. За участието си във Втората световна война е награден с орден „За победата над Германия във Великата отечествена война“. През август 1945 г. се завръща със семейството си в България. Там получава звание полковник и започва да работи в ЦК на БКП. До 1950 г. е началник на медицинския отдел на българската армия. През 1951 г. е назначен за началник на тила на българската армия до 1954 г. Същевременно е заместник-министър на народната отбрана[3]. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма и достига до чин генерал-лейтенант от българската армия. Умира през 1965 г. в София.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан от съветската армия – 1926
  • майор от съветската армия – 1927
  • подполковник от съветската армия – 1930
  • полковник от българската армия – 1945
  • генерал-майор – ?
  • генерал-лейтенант – ?

Източници[редактиране | редактиране на кода]