Марин Енчевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марин Енчевич
български офицер и руски генерал
Enchevich Marin 03.jpg

Звание Генерал-лейтенант
Години на служба 1882 – 1917
Служи на Национално знаме на България България, Национално знаме на Руска Империя Руска Империя
Род войски пехота
Командвания Вижте по-долу
Битки/войни Порт Артур, Мукден
Награди Вижте по-долу
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
4 юли 1934 г. (73 г.)

Марин Драганов Енчевич е български офицер – капитан, и генерал-лейтенант от Руската императорска армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1860 г. в гр. Търново. Макар и непълолетен взима участие в Руско-турската освободителна война и през лятото на 1878 е доброволец в 14-а пеша дружина. Завършва първия випуск на Софийско военно училище (1879), а през 1882 като подпоручик от Русчукска №23 пеша дружина е командирован във Военно-юридическата Aлександровска академия в Санкт-Петербург, която завършва през 1885 г.[1]

Работи като военен следовател и военен прокурор в Русенския военно-окръжен съд (1885 – 1886). Назначен за комендант на Сливница участва в сръбско-българската война. Като активен политически противник на политиката на Стефан Стамболов е подложен на гонения и арести. Принуден е да емигрира в Русия (1886). Завръща се нелегално в България и взема дейно участие в офицерския бунт (1887). След потушаването му отново емигрира в Русия и завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт-Петербург (1887 – 1890).

Служи в Руската императорска армия. Участва в експедиции в Средна Азия (автор е на изследователския труд: „Историята, нравите и обичаите на някои туркменски племена“)

През 1903 – 1905 участва в Руско-японската война като командир на стрелкови полк в корпуса на ген. Домбровски, където получава ранение и контузия в битката при Мукден. Награден е със Златно оръжие „За храброст“. По време на Първата световна война с военно завние генерал-лейтенант е командир на 62-ра пехотна дивизия (1916). Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст.

През периода 1918 -1922 е преподавател във Военното училище в Смоленск, но новата власт не гледа с добро око на бившите царски офицери, особено чужденци и е арестуван нееднократно от ЧК. През 1922 г. Марин Енчевич се завръща в България. Работи като библиотекар в Дирекция на метеорологията.

Спомените му са публикувани в книгата „Изповед на един родолюбец“, С., 2004.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Софийско военно училище (1878 – 1979)
  • Александровска военно-юридическа академия, 1-ви разряд (1882 – 1885)
  • Николаевска генерал-щабна академия, 2-ри разряд (1887 – 1890)

Заемани длъжности (България)[редактиране | редактиране на кода]

  • Одески военен окръжен съд (стаж, 28 май 1885 – 1 септември 1885)
  • Военен следовател в Русенския военноокръжен съд (05.09.1885 – 01.10.1885)
  • Военен прокурор в Русенския военноокръжен съд (01.10.1885 – 08.11.1885)
  • Комендант на Сливница (08.11.1885 – 09.03.1886)
  • Военен прокурор на Русе (1886 – 1887)

Заемани длъжности (Руска Империя)[редактиране | редактиране на кода]

  • Командир на рота в Скобелевския стрелкови батальон на границата с Персия и Афганистан, впоследствие в 3-ти Закаспийски стрелкови батальон в Асхабад (1892 – 1897)
  • Командир на 2-ри батальон в 90 Онежки пехотен полк в Ревел (1900 – 1901)
  • Началник-щаб на 23-та пехотна дивизия (11.05.1901 – 22.07.1901)
  • Командир на 8 задкаспийска стрелкови батальон в Кушка (8 март 1903 – 21 септември 1904)
  • Командир на 4-ти стрелкови полк (от 21 септември 1904)
  • Командир на 2-ра бригада от 2-ра сибирска стрелкова дивизия (от 11 януари 1912)
  • Командир на 62-ра пехотна дивизия (3 април 1915 – 28 август 1917)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Княжески орден „Св. Александър“ V степен с мечове (1886)
  • Малая Серебрянная Медаль Русского Географического Общества (1895)
  • орден „Св. Анна“ 3-та степен (1898)
  • орден „Бухарска звезда“ – златна, 2-ра степен (????);
  • Орден „Св. Станислав“ II степен с мечове (1906)
  • Орден „Св. Анна“ II степен с мечове (1906)
  • Златно оръжие „За храброст“ (1907)
  • Орден „Св. Владимир“ III степен (1911)
  • орден „Св. Станислав“ 1-ва степен с мечове (1915);
  • орден „Св. Владимир“ 2-ра степен с мечове (1915);
  • орден „Св. Анна“ 1-ва степен с мечове (1915);
  • орден „Св. Георги“ 4-та степен (191?).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, И., стр. 98

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Марин Д. Енчевич, „Изповед на един родолюбец“, 2004, ИК „Фактум“, София
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
  • Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 10-е Iюля 1916 года, С.-Петербургъ, 1916, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 59
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 15-е Апреля 1914 года, С.-Петербургъ, 1914, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 732
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ (1 март 1911), стр. 96
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Право“         Портал „Право          Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя