Марин Енчевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марин Енчевич
Генерал-лейтенант
Enchevich Marin 03.jpg
офицер от Българската и Руската армии, юрист
Информация
Служба 1882 – 1917
Служил на Национално знаме на България България, Национално знаме на Руска Империя Руска Империя
Род войски пехота
Командвания Вижте по-долу
Битки Порт Артур, Мукден
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
4 юли 1934 г. (73 г.)

Марин Драганов Енчевич е български офицер – капитан, и генерал-лейтенант от Руската императорска армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1860 г. в гр. Търново. Макар и непълолетен взима участие в Руско-турската освободителна война и през лятото на 1878 е доброволец в 14-та пеша дружина. Завършва първия випуск на Софийско военно училище (1879), а през 1882 като подпоручик от Русчукска №23 пеша дружина е командирован във Военно-юридическата Aлександровска академия в Санкт-Петербург, която завършва през 1885 г.[1]

Работи като военен следовател и военен прокурор в Русенския военно-окръжен съд (1885 – 1886). Назначен за комендант на Сливница участва в сръбско-българската война. Като активен политически противник на политиката на Стефан Стамболов е подложен на гонения и арести. Принуден е да емигрира в Русия (1886). Завръща се нелегално в България и взема дейно участие в офицерския бунт (1887). След потушаването му отново емигрира в Русия и завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт-Петербург (1887 – 1890).

Служи в Руската императорска армия. Участва в експедиции в Средна Азия (автор е на изследователския труд: „Историята, нравите и обичаите на някои туркменски племена“)

През 1903 – 1905 участва в Руско-японската война като командир на стрелкови полк в корпуса на ген. Домбровски, където получава ранение и контузия в битката при Мукден. Награден е със Златно оръжие „За храброст“. По време на Първата световна война с военно завние генерал-лейтенант е командир на 62-ра пехотна дивизия (1916). Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст.

През периода 1918 -1922 е преподавател във Военното училище в Смоленск, но новата власт не гледа с добро око на бившите царски офицери, особено чужденци и е арестуван нееднократно от ЧК. През 1922 г. Марин Енчевич се завръща в България. Работи като библиотекар в Дирекция на метеорологията.

Спомените му са публикувани в книгата „Изповед на един родолюбец“, С., 2004.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Софийско военно училище (1878 – 1979)
  • Александровска военно-юридическа академия, 1-ви разряд (1882 – 1885)
  • Николаевска генерал-щабна академия, 2-ри разряд (1887 – 1890)

Заемани длъжности (България)[редактиране | редактиране на кода]

  • Одески военен окръжен съд (стаж, 28 май 1885 – 1 септември 1885)
  • Военен следовател в Русенския военноокръжен съд (05.09.1885 – 01.10.1885)
  • Военен прокурор в Русенския военноокръжен съд (01.10.1885 – 08.11.1885)
  • Комендант на Сливница (08.11.1885 – 09.03.1886)
  • Военен прокурор на Русе (1886 – 1887)

Заемани длъжности (Руска Империя)[редактиране | редактиране на кода]

  • Командир на рота в Скобелевския стрелкови батальон на границата с Персия и Афганистан, впоследствие в 3-ти Закаспийски стрелкови батальон в Асхабад (1892 – 1897)
  • Командир на 2-ри батальон в 90-ти Онежски пехотен полк в Ревел (1900 – 1901)
  • Началник-щаб на 23-та пехотна дивизия (11.05.1901 – 22.07.1901)
  • Командир на 8-ма задкаспийска стрелкови батальон в Кушка (8 март 1903 – 21 септември 1904)
  • Командир на 4-ти стрелкови полк (от 21 септември 1904)
  • Командир на 2-ра бригада от 2-ра сибирска стрелкова дивизия (от 11 януари 1912)
  • Командир на 62-ра пехотна дивизия (3 април 1915 – 28 август 1917)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Княжески орден „Св. Александър“ V степен с мечове (1886)
  • Малая Серебрянная Медаль Русского Географического Общества (1895)
  • орден „Св. Анна“ 3-та степен (1898)
  • орден „Бухарска звезда“ – златна, 2-ра степен (????);
  • Орден „Св. Станислав“ II степен с мечове (1906)
  • Орден „Св. Анна “ II степен с мечове (1906)
  • Златно оръжие „За храброст“ (1907)
  • Орден „Св. Владимир“ III степен (1911)
  • орден „Св. Станислав“ 1-ва степен с мечове (1915);
  • орден „Св. Владимир“ 2-ра степен с мечове (1915);
  • орден „Св. Анна“ 1-ва степен с мечове (1915);
  • орден „Св. Георги“ 4-та степен (191?).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, И., стр. 98

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Марин Д. Енчевич, „Изповед на един родолюбец“, 2004, ИК „Фактум“, София
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
  • Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 10-е Iюля 1916 года, С.-Петербургъ, 1916, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 59
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 15-е Апреля 1914 года, С.-Петербургъ, 1914, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 732
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ (1 март 1911), стр. 96
Българи - генерали в чужди армии
Руска и Съветска армия
генерал-лейтенант Анастас Бендерев • генерал-майор Симеон Ванков • генерал-лейтенант Петър Груев • генерал от инфантерията Радко Димитриев • генерал-лейтенант Марин Енчевич • генерал-майор Стефан Златарски • генерал-майор Константин Кесяков • генерал-майор Иван Кишелски • генерал-майор Христо Койчев • генерал-майор Петър Панчевски • генерал-лейтенант Иван Сарафов • генерал-майор Георги Силяновски