Христо Димитров (лекар)
Тази статия е за лекаря. За политика вижте Христо Димитров.
| Христо Димитров | |
| български лекар | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Робърт колеж |
| Награди | „За заслуга“ |
Христо (Аристидис) Димитров (Димитриев)[1] е български лекар от епохата на Възраждането.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Димитров роден в източномакедонския град Щип, Османската империя. Изпратен от Щипската българска община, учи в Робърт колеж от 1879/1880 до 1884/1885 година, когато завършва.[1][2] След това учи медицина в Хановър колеж, САЩ. От 1888 година практикува медицина в Македония - в родния си Щип и на други места.[3] В 1898/1899 година преподава хигиена и е лекар в пансиона на Скопското българско педагогическо училище.[4] В 1902 година, след писмо на митрополит Синесий Скопски до скопския търговски представител Данаил Юруков, е назначен за екзархийски лекар в Куманово, за да се противодейства на сръбската пропаганда в региона, като българското външно министерство му отпуска и месечна заплата от 1150 лева. Димитров развива широка дейност в Кумановско, като обикаля района заедно с архиерейския наместник Давид Наков и лекува населението. Димитров не взима пари от местните българи и затова в 1905 и в 1907 година иска увеличаване на заплатата си.[3] Втората му молба от 1907 година е удовлетворена и от 1 януари 1908 година той получава годишно 102 турски лири. В 1908 година обаче д-р Димитров напуска Куманово и започва частна практика в Солун. През ноември същата година обаче отново подава молба до Екзархията за назначение като лекар в Куманово, Тетово или Крива паланка. Екзархията го назначава в Дебър с годишна заплата от 120 турски лири и д-р Димитров остава в града от 2 април 1909 година до Балканската война от 1912 година.[5] Участва в Първата световна война като санитарен подпоручик, дружинен лекар в Четвърта пехотна дивизия. За отличия и заслуги във войната е награден с орден „За заслуга“.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 370.
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 185.
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 186.
- ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 187.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 153; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 231-232
