Димитър Мирасчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Мирасчиев
български революционер

Роден
Починал
Димитър Мирасчиев в Общомедия

Димитър Панев Мирасчиев, наричан Панчик,[1] е български революционер, деец на Македонския комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Мирасчиев, Мише Развигоров и Добри Даскалов.

Мирасчиев е роден в 1872 година в големия македонски български град Щип, тогава в Османската империя. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] През 1896 година химия в Софийския университет „Свети Климент Охридски”.

Става член на Върховния комитет и взима участие в Четническата акция през 1895 година в отряда на дядо Стойо Костов. По-късно става учител в Крива паланка, Куманово и други места в Североизточна Македония. След Винишката афера в 1897 година е арестуван от властите, осъден до живот, и изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия. Амнистиран е през август 1902 година. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е войвода на чета в Паланечко. Мирасчиев се присъединява и към създадената от Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група.

На 23 ноември 1903 година прави опит да основе Македонско научно-литературно другарство в София заедно с Кръсте Мисирков, Стефан Дедов и Йордан Ангелов, но то е разтурено от полицията, а Мисирков е принуден да бяга в Русия.[3]

След Младотурската революция в 1908 година става редактор на солунския български вестник на санданиститеКонституционна заря”, излизал през 1908 и 1909 година.[4][5] В 1912 година финансира заедно с Тома Баялцалиев издаването в Солун на вестника на Сребрен ПоппетровИстина“.[6]

Умира на 28 септември 1934 година.[7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 76.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  3. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 884.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 105.
  5. Македонски научен институт
  6. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 382.
  7. Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св.Кл. Охридски, София, 2007, стр.340
  8. Борис И. Николов, ВМОРО - войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 105.
     Портал „Македония“         Портал „Македония