Димитър Мирасчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Мирасчиев
български революционер

Роден
Починал

Етнос българи
Образование Солунска българска мъжка гимназия
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Димитър Мирасчиев в Общомедия

Димитър Панев Мирасчиев, наричан Панчик,[1] е български революционер, деец на Македонския комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Мирасчиев, Мише Развигоров и Добри Даскалов.

Мирасчиев е роден в 1872 година в големия македонски български град Щип, тогава в Османската империя. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] През 1896 година химия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Става член на Върховния комитет и взима участие в Четническата акция през 1895 година в отряда на дядо Стойо Костов. По-късно става учител в Крива паланка, Куманово и други места в Североизточна Македония. След Винишката афера в 1897 година е арестуван от властите, осъден до живот, и изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия. Амнистиран е през август 1902 година. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е войвода на чета в Паланечко. Мирасчиев се присъединява и към създадената от Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група.

На 23 ноември 1903 година прави опит да основе Македонско научно-литературно другарство в София заедно с Кръсте Мисирков, Стефан Дедов и Йордан Ангелов, но то е разтурено от полицията, а Мисирков е принуден да бяга в Русия.[3]

След Младотурската революция в 1908 година става редактор на солунския български вестник на санданиститеКонституционна заря“, излизал през 1908 и 1909 година.[4][5] В 1912 година финансира заедно с Тома Баялцалиев издаването в Солун на вестника на Сребрен ПоппетровИстина“.[6]

Умира на 28 септември 1934 година.[7][4][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 76.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 884. (на македонска литературна норма)
  4. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 105.
  5. Македонски научен институт
  6. „Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 382.“, архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен 7 март 2016 
  7. Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Кл. Охридски, София, 2007, стр.340
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 296-297.
     Портал „Македония“         Портал „Македония