Ипократ Развигоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ипократ Развигоров
български революционер

Роден
Починал

Ипократ Томев Развигоров е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1900 година в Щип в семейството на дългогодишен български учител. Племенник на Мише Развигоров и син на дългогодишния учител Томе Развигоров.

След завършване на основното си образование работи като бакалин и фурнаджия в родния си град. През 1922 година преминава в нелегалност и участва в редица акции на ВМРО. До 1925 година е участник в четите на Григор Хаджикимов и Панчо Михайлов в Кочанско. По време на Горноджумайските събития заедно с Христо Балвански, внук на Иван Бърльо, е охрана на Петър Шанданов, Панчо Михайлов, Иван Михайлов и Йордан Гюрков. През 1925 година извършва покушение над комунистическия депутат Харалампи Стоянов[1].

През 1927 година тройка на ВМРО, в която освен Ипократ Развигоров влизат и съгражданинът му Илия Лилинков и Благой Кралев от Куманово провежда наказателната акция на ВМРО срещу сръбския генерал Михайло Ковачевич - убит на 5 октомври в Щип. Напускат Щип, но на 8 октомври Кралев е заловен край Калаузлия, а на 9 октомври Развигоров и Лилинков са открити от сръбските войски в пещера в планината Плачковица. Водят сражение срещу многоброен противник в продължение на 20 часа. След като привършват боеприпасите си, Развигоров и Лилинков се самоубиват.[2]

Атантатът срещу генерал Ковачевич предизвиква несигурност и дори паника сред сръбските управници, не само в Македония. То е и повод за мащабни репресии – убийства, арести, побоища, обиски и съдебни процеси. Сред убитите непосредствено след атентата са брата на Ипократ Развигоров, бащата на Илия Лилинков, членове на семейството на Иван Михайлов и други.[3][4][5][6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Спиро
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър
(1874-1946)
 
Михаил
(1873-1907)
 
Емануил
(1886-1919)
 
Томе
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страхил
(1897-1948)
 
 
 
 
 
Ипократ
(1900-1927)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.184.
  2. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 230-231.
  3. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 214.
  4. „Взаимодействието между ВМРО и Усташкото движение 1929 - 1934“
  5. Кратка биография на Иван Михайлов
  6. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 711.
     Портал „Македония“         Портал „Македония