Илия Лилинков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Лилинков
български революционер

Роден
1902 г.
Починал
Илия Лилинков в Общомедия

Илия Панев Лилинков е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1902 година в щипското Ново село. Влиза във ВМРО. През 1927 година тройка на организацията, в състав Лилинков, съгражданина му Ипократ Развигоров и Благой Кралев от Куманово провежда наказателната акция на ВМРО срещу сръбския генерал Михайло Ковачевич - убит на 5 октомври в Щип. Напускат Щип, но на 8 октомври Кралев е заловен край Калаузлия, а на 9 октомври Лилинков и Развигоров са открити от сръбските войски в пещера в планината Плачковица. Водят сражение срещу многоброен противник в продължение на 20 часа. След като привършват боеприпасите си, Развигоров и Лилинков се самоубиват.[3]

Атантатът срещу генерал Ковачевич предизвиква несигурност и дори паника сред сръбските управници, не само в Македония. То е и повод за мащабни репресии – убийства, арести, побоища, обиски и съдебни процеси. Сред убитите непосредствено след атентата са брата на Ипократ Развигоров, бащата на Илия Лилинков, членове на семейството на Иван Михайлов и други.[4][5][6][7][8][1]

Анастасия Лилинкова, майката на Илия Лилинков и съпруга на Пане Лилинков, на 16 февруари 1942 година подава документи за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 285.
  2. Животописна бележка // Струмски. Посетен на 19 август 2022 г.
  3. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 230-231.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 139.
  5. „Взаимодействието между ВМРО и Усташкото движение 1929 - 1934“
  6. Кратка биография на Иван Михайлов
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 219.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 261.