Никола Коларов
Никола Коларов | |
---|---|
български революционер | |
![]() | |
Роден | |
Починал | 2 февруари 1961 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Никола Коларов в Общомедия |
Никола Костадинов Коларов е български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България през 20-те и 30-те години на XX век, лидер на Македонския младежки културно-просветен съюз.
Биография[редактиране | редактиране на кода]



Никола Коларов е роден на 24 януари 1902 година в Дупница в семейството на бежанци от Град, Царевоселско.[1][2] Завършва гимназия в Дупница, където основава младежко културно-просветно дружество. Като председател на дупнишкото дружество е делегат на Учредителния конгрес на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България през май 1923 година. През октомври на Първия конгрес на СММКПО е избран за секретар на съюза и остава такъв до 1927 година, когато е изпратен като представител на Македонския младежки съюз в Париж. В 1928 година е избран за секретар на ММС.
По време на разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров на 7 юни 1928 година застава на страната на Иван Михайлов. Редактира органа на ММС „Жон Маседоан“, който излиза през 1931 – 1932 година в Париж. В 1932 година се завръща в България. Завършва право и преподава международно право и дипломатическа история в Свободния университет за политически и стопански науки в София. В 1941 година става доцент.
В 1934 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[3] Член е на Македонския научен институт. От март 1935 до декември 1936 година издава вестник „Обзор“, а от януари до юни 1937 година – вестник „Стожер“, които стават центрове на бивши дейци на закритите през 1934 година македонски организации.
След частичното освобождение на Вардарска Македония през април 1941 година е директор на основния български вестник там – излизащия в Скопие „Целокупна България“. Издател е и на „Библиотека Целокупна България“. Издава и научнопопулярното списание „Македония“ в 1943 година. Женен е за дъщеря на Мише Развигоров.
След Деветосептемврийския преврат се укрива. В 1945 година е осъден задочно от така наречения Народен съд на 10 години затвор в процеса срещу журналистите. На 1 юли 1946 година получава задочна присъда и в Югославия. Коларов живее 12 години в църковното стопанство край село Крумово, Асеновградско, където работи под чужда самоличност. През 1956 година Държавна сигурност го залавя и Коларов е изпратен в Старозагорския затвор, а след две години в лагера Белене. На 12 септември 1960 година е амнистиран по случай годишнината от преврата на 9 септември. Умира от инфаркт след 4 месеца, на 2 февруари 1961 година.[4][5] На погребението му присъстват Димитър Талев, Симеон Радев и патриарх Кирил Български.[6]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Мара Бунева – живот и подвиг. Слово на Никола Коларов
- Хаджийски, Иван. Никола Коларов Никола - Обществен живот и творческа дейност. Македонски преглед, 2003, кн. 3.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Никола Коларов – един „опасен нелегал“ под крилото на Църквата в НРБ. // Камертон, 2 февруари 2019 г. Посетен на 18 октомври 2021 г.
- ↑ Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. Фондация ВМРО, София 2013, с. 49.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
- ↑ История на Дупница и Дупнишко. София, Македонски научен институт, 2015. с. 594.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 226.
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 433 – 434.
- Български политици (1918 – 1945)
- Български общественици от Македония
- Български издатели на вестници
- Български юристи
- Преподаватели в УНСС
- Възпитаници на УНСС
- Български публицисти
- Български журналисти
- Дейци на ВМРО
- Членове на Македонския научен институт
- Михайловисти
- Дейци на СММО
- Дейци на Илинденската организация
- Лагеристи в Белене
- Осъдени от Народния съд
- Кметове на Пловдив
- Царевоселчани
- Родени в Дупница
- Починали в София
- Починали от инфаркт на миокарда
- Подсъдими по процеса на Шести състав на Народния съд
- Погребани в Централните софийски гробища