Направо към съдържанието

Никола Коларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Коларов
български революционер
Роден
Починал
2 февруари 1961 г. (59 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Никола Коларов в Общомедия

Никола Костадинов Коларов е български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България през 20-те и 30-те години на XX век, лидер на Македонския младежки културно-просветен съюз.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Разписка на Централния комитет на ВМРО от 23 март 1924, дадена на Никола Коларов
Корица на „Отъ Ньой до свободата на Македония“, София, 1933
Корица на „Слова край Вардаръ“, Скопие, 1942

Никола Коларов е роден на 24 януари 1902 година в Дупница в семейството на бежанци от Град, Царевоселско.[2][3] Завършва гимназия в Дупница, където основава младежко културно-просветно дружество. Като председател на дупнишкото дружество е делегат на Учредителния конгрес на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България през май 1923 година. През октомври на Първия конгрес на СММКПО е избран за секретар на съюза и остава такъв до 1927 година, когато е изпратен като представител на Македонския младежки съюз в Париж. В 1928 година е избран за секретар на ММС.

По време на разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров на 7 юни 1928 година застава на страната на Иван Михайлов. Редактира органа на ММС „Жон Маседоан“, който излиза през 1931 – 1932 година в Париж. В 1932 година се завръща в България. Завършва право и преподава международно право и дипломатическа история в Свободния университет за политически и стопански науки в София. В 1941 година става доцент.

В 1934 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[4] Член е на Македонския научен институт. От март 1935 до декември 1936 година издава вестник „Обзор“, а от януари до юни 1937 година – вестник „Стожер“, които стават центрове на бивши дейци на закритите през 1934 година македонски организации.

След частичното освобождение на Вардарска Македония през април 1941 година е директор на основния български вестник там – излизащия в Скопие „Целокупна България“. Издател е и на „Библиотека Целокупна България“. Издава и научнопопулярното списание „Македония“ в 1943 година. Женен е за Бойка Развигорова, дъщеря на Мише Развигоров.

След Деветосептемврийския преврат се укрива. В 1945 година е осъден задочно от така наречения Народен съд на 10 години затвор в процеса срещу журналистите. На 1 юли 1946 година получава задочна присъда и в Югославия. Коларов живее 12 години в църковното стопанство край село Крумово, Асеновградско, където работи под чужда самоличност. През 1956 година Държавна сигурност го залавя и Коларов е изпратен в Старозагорския затвор, а след две години в лагера Белене. На 12 септември 1960 година е амнистиран по случай годишнината от преврата на 9 септември. Умира от инфаркт след 4 месеца, на 2 февруари 1961 година.[5][6] На погребението му присъстват Димитър Талев, Симеон Радев и патриарх Кирил Български.[7]

Неговата роднина – Ралица Коларова, е председател на МПО „Даме Груев“ (Индианаполис) от 2022 година.[8]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 311.
  2. ↑ Никола Коларов – един „опасен нелегал“ под крилото на Църквата в НРБ // Камертон, 2 февруари 2019 г. Посетен на 18 октомври 2021 г.
  3. ↑ Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. Фондация ВМРО, София 2013, с. 49.
  4. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
  5. ↑ История на Дупница и Дупнишко. София, Македонски научен институт, 2015. с. 594.
  6. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 226.
  7. ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 433 – 434.
  8. ↑ МПО отбеляза своята 100-годишнина с конгрес във Форт Уейн // mni.bg. Посетен на 27.9.2022.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Коларов&oldid=12351874“.