Страхил Развигоров

    Добавяне на препратки
    от Уикипедия, свободната енциклопедия
    Страхил Развигоров
    български революционер
    Роден
    Починал
    1948 г. (50 г.)
    ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
    Учил вСофийски университет
    Национален военен университет
    Семейство
    БащаМише Развигоров
    ПодписStrahil Razvigorov Signature (vectorized).svg

    Страхил Михайлов Развигоров с псевдоним Младен[1] е български адвокат и революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония, офицер от Българската армия, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

    Биография[редактиране | редактиране на кода]

    Роден е в 1897 г. в Щип, в семейството на войводата на ВМОРО Мише Развигоров. След гибелта на баща си в 1907 г. се преселва със семейството си в България. Завършва гимназия в Кюстендил, след което се постъпва във Военното училище в София.[2] Участва в Първата световна война като български офицер. През 1922 година завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, член е на Македонското студентско дружество „Вардар“[3] и се включва активно в дейността на ВМРО и изпълнява редица задачи, свързани предимно с организационната дейност в Пиринска Македония. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] В 1924 година е пълномощник на ВМРО в Свети Врач. Работи като адвокат в Кюстендил и София.

    При разцеплението във ВМРО след убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година поддържа Иван Михайлов. На VII конгрес на ВМРО през юли 1928 година заедно с Иван Михайлов и Иван Караджов e избран за член на Централния комитет на организацията[5] – длъжност, която заема до април 1932 г. През 1929 година участва заповядва убийството на Михаил Станоев и участва в убийството на Давидко Георгиев.[6] През 1934 г. в София Страхил Развигоров е разпитан като свидетел, посочва че е на 37 години, родом от град Щип, живущ в град София, грамотен, неосъждан, неженен, адвокат. Той не дава информация на разследващите за изпълнените смъртни присъди от организацията. Казва следното: „Лицата за които става дума в делегацията № 159/1934 г. на Горноджумайския окръжен съд са действали преди аз да бъда в Петричкия край. Какво са правили, как са действали, дали са избити, кога, от кого и по какви съображения не мога да кажа. Възможно е да са загинали по време на Горноджумайските събития или още по-вярно, щом се сочи 1923 год. като време на убийството им, по време на Cептемврийските комунистически събития. Тия събития взеха своите жертви и в тоя край и аз мисля, че точно тогава ще да са били наказани въпросните лица. Друго по въпроса не мога да кажа.“[7] След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година и забраната на ВМРО, е интерниран в Елена, където също работи като адвокат. Там в 1939 година се жени за Пенка Халваджиева, с която имат дъщеря Савка, родена 1940 година, и син Михаил, роден 1942 година. При освобождението на част от Вардарска Македония в 1941 година Развигоров заминава за Скопие, където работи като адвокат.

    След 1944 година Страхил Развигоров споделя съдбата на много други участници в националноосвободителното движение в Македония. През юли 1946 година е арестуван в Елена от комунистическата власт. Развигоров пише в непроизнесената си защитна пледоария:

    „ ...бил съм ръководен деец на ВМРО, избиран съм за член на нейния централен комитет, но ако се смята, че борбата ми в защита на македонските българи е престъпление, какво да кажем за делото на Тодор Александров и неговите велики предходници Даме Груев и Гоце Делчев.[8] “

    Смята се, че умира в 1948 година в Пазарджишкия затвор[9][10] или в лагер край Пазарджик.[2] Погребан е в София. На надгробната му плоча пише, че е починал в 1951 година.[11]

    Родословие[редактиране | редактиране на кода]

     
     
     
     
     
     
     
    		Спиро
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    		Александър
    (1874-1946)
     
    		Михаил
    (1873-1907)
     
    		Емануил
    (1886-1919)
     
    		Томе
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    		Страхил
    (1897-1948)
     
     
     
     
     
    		Ипократ
    (1900-1927)
     

    Бележки[редактиране | редактиране на кода]

    1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
    2. ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 177.
    3. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 28.
    4. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
    5. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 194
    6. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
    7. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 186.
    8. ↑ Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том ІІІ, София, 2004, стр. 85
    9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.
    10. ↑ Или през 1946 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 402-403.
    11. ↑ Парцел 28. // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
         Портал „Македония“         Портал „Македония“    
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Страхил_Развигоров&oldid=11663343“.