Страхил Развигоров
Страхил Развигоров | |
---|---|
български революционер | |
![]() | |
Роден |
10 октомври 1897 г.
|
Починал | 1948 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет Национален военен университет |
Семейство | |
Баща | Мише Развигоров |
Подпис | ![]() |
Страхил Михайлов Развигоров с псевдоним Младен[1] е български адвокат и революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония, офицер от Българската армия, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1897 г. в Щип, в семейството на войводата на ВМОРО Мише Развигоров. След гибелта на баща си в 1907 г. се преселва със семейството си в България. Завършва гимназия в Кюстендил, след което се постъпва във Военното училище в София.[2] Участва в Първата световна война като български офицер. През 1922 година завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, член е на Македонското студентско дружество „Вардар“[3] и се включва активно в дейността на ВМРО и изпълнява редица задачи, свързани предимно с организационната дейност в Пиринска Македония. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] В 1924 година е пълномощник на ВМРО в Свети Врач. Работи като адвокат в Кюстендил и София.
При разцеплението във ВМРО след убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година поддържа Иван Михайлов. На VII конгрес на ВМРО през юли 1928 година заедно с Иван Михайлов и Иван Караджов e избран за член на Централния комитет на организацията[5] – длъжност, която заема до април 1932 г. През 1929 година участва заповядва убийството на Михаил Станоев и участва в убийството на Давидко Георгиев.[6] През 1934 г. в София Страхил Развигоров е разпитан като свидетел, посочва че е на 37 години, родом от град Щип, живущ в град София, грамотен, неосъждан, неженен, адвокат. Той не дава информация на разследващите за изпълнените смъртни присъди от организацията. Казва следното: „Лицата за които става дума в делегацията № 159/1934 г. на Горноджумайския окръжен съд са действали преди аз да бъда в Петричкия край. Какво са правили, как са действали, дали са избити, кога, от кого и по какви съображения не мога да кажа. Възможно е да са загинали по време на Горноджумайските събития или още по-вярно, щом се сочи 1923 год. като време на убийството им, по време на Cептемврийските комунистически събития. Тия събития взеха своите жертви и в тоя край и аз мисля, че точно тогава ще да са били наказани въпросните лица. Друго по въпроса не мога да кажа.“[7] След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година и забраната на ВМРО, е интерниран в Елена, където също работи като адвокат. Там в 1939 година се жени за Пенка Халваджиева, с която имат дъщеря Савка, родена 1940 година, и син Михаил, роден 1942 година. При освобождението на част от Вардарска Македония в 1941 година Развигоров заминава за Скопие, където работи като адвокат.
След 1944 година Страхил Развигоров споделя съдбата на много други участници в националноосвободителното движение в Македония. През юли 1946 година е арестуван в Елена от комунистическата власт. Развигоров пише в непроизнесената си защитна пледоария:
„ | ...бил съм ръководен деец на ВМРО, избиран съм за член на нейния централен комитет, но ако се смята, че борбата ми в защита на македонските българи е престъпление, какво да кажем за делото на Тодор Александров и неговите велики предходници Даме Груев и Гоце Делчев.[8] | “ |
Смята се, че умира в 1948 година в Пазарджишкия затвор[9][10] или в лагер край Пазарджик.[2] Погребан е в София. На надгробната му плоча пише, че е починал в 1951 година.[11]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
Спиро | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Александър (1874-1946) | Михаил (1873-1907) | Емануил (1886-1919) | Томе | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Страхил (1897-1948) | Ипократ (1900-1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 177.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 28.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 194
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 186.
- ↑ Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том ІІІ, София, 2004, стр. 85
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.
- ↑ Или през 1946 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 402-403.
- ↑ Парцел 28. // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
- Дейци на ВМРО
- Български революционери от Македония
- Български юристи от Македония
- Михайловисти
- Български офицери от Македония
- Български военни дейци от Първата световна война
- Членове на Македонския научен институт
- Жертви на комунистическия режим в България
- Възпитаници на Софийския университет
- Дейци на Македонското студентско дружество „Вардар“
- Български адвокати
- Български общественици от Македония
- Дейци на СММО
- Тридесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български поручици
- Родени в Щип
- Починали в Пазарджик
- Български имигранти от Македония в София
- Погребани в Централните софийски гробища