Страхил Развигоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Страхил Развигоров
български революционер
Роден
Починал
1948 г. (50 г.)
Подпис Strahil Razvigorov Signature (vectorized).svg

Страхил Михайлов Развигоров с псевдоним Младен[1] е български адвокат и революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония, офицер от българската армия, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1897 г. в Щип, в семейството на войводата на ВМОРО Мише Развигоров. След гибелта на баща си в 1907 г. се преселва със семейството си в България. Завършва гимназия в Кюстендил, след което се постъпва във Военото училище в София.[2] Участва в Първата световна война като български офицер. През 1922 година завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, член е на Македонското студентско дружество „Вардар“[3] и се включва активно в дейността на ВМРО и изпълнява редица задачи, свързани предимно с организационната дейност в Пиринска Македония. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] В 1924 година е пълномощник на ВМРО в Свети Врач. Работи като адвокат в Кюстендил и София.

При разцеплението във ВМРО след убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година поддържа Иван Михайлов. На VII конгрес на ВМРО през юли 1928 година заедно с Иван Михайлов и Иван Караджов e избран за член на Централния комитет на организацията[5] – длъжност, която заема до април 1932 г. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година и забраната на ВМРО, е интерниран в Елена, където също работи като адвокат. Там в 1939 година се жени за Пенка Халваджиева, с която имат дъщеря Савка, родена в 1940 година и син Михаил, роден в 1942 година. При освобождението на част от Вардарска Македония в 1941 година Развигоров заминава за Скопие, където работи като адвокат.

След 1944 година Страхил Развигоров споделя съдбата на много други участници в национално-освободителното движение в Македония. През юли 1946 година е арестуван в Елена от комунистическата власт. Развигоров пише в непроизнесената си защитна пледоария:

...бил съм ръководен деец на ВМРО, избиран съм за член на нейния централен комитет, но ако се смята, че борбата ми в защита на македонските българи е престъпление, какво да кажем за делото на Тодор Александров и неговите велики предходници Даме Груев и Гоце Делчев.[6]

Смята се, че умира в 1948 година в Пазарджишкия затвор[7] или в лагер край Пазарджик.[2] Погребан е в София. На надгробната му плоча пише, че е починал в 1951 година.[8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Спиро
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър
(1874-1946)
 
Михаил
(1873-1907)
 
Емануил
(1886-1919)
 
Томе
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страхил
(1897-1948)
 
 
 
 
 
Ипократ
(1900-1927)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, с.67.
  2. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 177.
  3. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 28.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  5. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.194.
  6. Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том ІІІ, София, 2004, стр. 85.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 143
  8. Парцел 28. // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония