Страхил Развигоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Страхил Развигоров
български революционер
Роден
Починал
1948 г. (50 г.)

Образование Софийски университет
Национален военен университет
Подпис Strahil Razvigorov Signature (vectorized).svg

Страхил Михайлов Развигоров с псевдоним Младен[1] е български адвокат и революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония, офицер от българската армия, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1897 г. в Щип, в семейството на войводата на ВМОРО Мише Развигоров. След гибелта на баща си в 1907 г. се преселва със семейството си в България. Завършва гимназия в Кюстендил, след което се постъпва във Военото училище в София.[2] Участва в Първата световна война като български офицер. През 1922 година завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, член е на Македонското студентско дружество „Вардар“[3] и се включва активно в дейността на ВМРО и изпълнява редица задачи, свързани предимно с организационната дейност в Пиринска Македония. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] В 1924 година е пълномощник на ВМРО в Свети Врач. Работи като адвокат в Кюстендил и София.

При разцеплението във ВМРО след убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година поддържа Иван Михайлов. На VII конгрес на ВМРО през юли 1928 година заедно с Иван Михайлов и Иван Караджов e избран за член на Централния комитет на организацията[5] – длъжност, която заема до април 1932 г. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година и забраната на ВМРО, е интерниран в Елена, където също работи като адвокат. Там в 1939 година се жени за Пенка Халваджиева, с която имат дъщеря Савка, родена в 1940 година и син Михаил, роден в 1942 година. При освобождението на част от Вардарска Македония в 1941 година Развигоров заминава за Скопие, където работи като адвокат.

След 1944 година Страхил Развигоров споделя съдбата на много други участници в национално-освободителното движение в Македония. През юли 1946 година е арестуван в Елена от комунистическата власт. Развигоров пише в непроизнесената си защитна пледоария:

...бил съм ръководен деец на ВМРО, избиран съм за член на нейния централен комитет, но ако се смята, че борбата ми в защита на македонските българи е престъпление, какво да кажем за делото на Тодор Александров и неговите велики предходници Даме Груев и Гоце Делчев.[6]

Смята се, че умира в 1948 година в Пазарджишкия затвор[7] или в лагер край Пазарджик.[2] Погребан е в София. На надгробната му плоча пише, че е починал в 1951 година.[8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Спиро
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър
(1874-1946)
 
Михаил
(1873-1907)
 
Емануил
(1886-1919)
 
Томе
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страхил
(1897-1948)
 
 
 
 
 
Ипократ
(1900-1927)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, с.67.
  2. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 177.
  3. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 28.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  5. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.194.
  6. Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том ІІІ, София, 2004, стр. 85.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 143
  8. Парцел 28. // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония