Михаил Станоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Станоев
български революционер
Милан Матов, Илия Станоев, Михаил Станоев (седнали), Кръстьо Гермов и Никола Стоянов
Милан Матов, Илия Станоев, Михаил Станоев (седнали), Кръстьо Гермов и Никола Стоянов

Роден
1885 г.
Починал
6 декември 1929 г. (44 г.)
Михаил Станоев в Общомедия

Михаил (Миле) Илчев Станоев е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Станоев е роден през 1885 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Завършва българска класическа гимназия в Битоля. През Илинденско-Преображенското въстание участва в защитата на Крушевската република. След потушаването на въстанието е член на Крушевския околийски комитет на ВМОРО. През 1906 година минава в нелегалност и става четник при Блаже Биринчето, а по-късно е секретар в четата на Алексо Стефанов. През 1910 година е арестуван от турската власт и е осъден на 6 години затвор. По-късно участва във войните за национално обединение. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[1]

Заповед на Централния комитет на ВМРО до Задграничното представителство за замяна на Михаил Станоев като шеф на Чирпанския пункт (псевдоним за Светиврачкия) с Тодор Прошев, 10 март 1928 г. Подписана от Александър Протогеров, Иван Михайлов и Георги Попхристов

След 1919 г. работи като началник на ТПС в Свети Врач и същевременно е пунктов началник на ВМРО протогеровисти. По време на настъпилата криза във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година Станоев не изменя на позицията си. Убит е от Спас Христов Таушанов, член на михайловисткото крило на ВМРО на 6 декември 1929 година в Свети Врач, днес Сандански.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 155.
     Портал „Македония“         Портал „Македония