Беровчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Беровчани (единствено число беровчанин, беровчанка, на македонска литературна норма: Беровчани) са жителите на град Берово, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Берово[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ

А[редактиране | редактиране на кода]

Дядо Ильо войвода
Арсо Даскала, деец на ВМОРО или ВМОК, умрял след 1918 г.[1]
В. Димитров, деец на ВМОРО или ВМОК

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg В. Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Ролев, Иван Рапов Ацев, Петър Шуманов, Иван Дуов, Ванчо Петовски, Васил Рунтев, Ефрем Поптраянов, дейци на ВМРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Васе Скендерски (? – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Чочов (1862 – 1899), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Веселин Икономов, български революционер

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Костадиев (Костандиев[6]), войвода на ВМОК, действал с четата си в Малешево и Пиянец по време на Горноджумайското въстание[7]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Биковски, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Станков Пашалията (1850 – ?), български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Ильо войвода (1805 – 1898), български хайдутин и революционер; негови четници от Берово са и синовете му Иван и Никола, както и Христо Марков[8]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Мария Попгеоргиева, българска хайдутка, сестра на Ильо войвода
  • Flag of North Macedonia.svg Милан Марковски (1895 – 1961), просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Мите Умленски, малешевски войвода на ВМОРО, арестуван през март 1915 година от сръбските власти и впоследствие безследно изчезнал[9]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кацарев, български революционер, войвода на винишката чета в 1904 година.[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Попвасилев (1874 – ?), български революционер

Македоно-одрински опълченци от Берово[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Арсо Алексов, 27-годишен, земеделец, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Алексов, 40 (45)-годишен, дюлгерин, ІV отделение, 2 рота на Кюстендилската дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ефтимов Цветков, 20-годишен, 3 рота на 3 Солунска дружина.[16] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Алексов, работник, 3 рота на 3 солунска дружина[18]

Починали в Берово[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of Bulgaria.svg Александър Караманов (1927 – 1944), поет, комунистически партизанин
  • Flag of Serbia.svg Глигорие Джорджевич (? – 1906), сръбски четнически деец
  • Flag of Serbia.svg Джордже Филипович Бърка (? – 1906), сръбски четнически деец
  • Flag of Serbia.svg Джура Иванишевич (? – 1906), сръбски четнически войвода
  • Flag of Serbia.svg Милорад Михайлович (? – 1906), сръбски четнически деец
  • Flag of Serbia.svg Петър Кацарев (? – 1906), сръбски четнически войвода
  • Flag of Serbia.svg Тодор Божидарац (? – 1906), сръбски четнически деец

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Спасе Малешли, български революционер, заловен в 1897 година и към 1904 година все още е в Серския затвор[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.
  3. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  4. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 714 – 715.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 192.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 160.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 82.
  8. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 173.
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 31.
  12. Попстоилов, Антон. Петко Колев. Вестник „Новини“, брой 19, год. IV, стр. 2-3, Цариград, 23 октомври 1893 год.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 75.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 255.
  17. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19 – 20.
  19. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
     Портал „Македония“         Портал „Македония