Неготинчани
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Неготинчани (единствено число неготинчанец/неготинчанка) са жителите на тиквешкия град Неготино, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Неготино[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Александър Гьорчев (1933 – 1993), актьор от Социалистическа република Македония
Александър Йорданов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пешков[1]- Александър Попдимков, български революционер, войвода на ВМОРО[2]
- Александър Станоев (? – 1907), български революционер
- Алекс. Филипов, български революционер от ВМОРО, четник на Добри Даскалов[3]
- Александър Христов (1939 -), юрист от Северна Македония
- Апостол Методиев (1935 -), учен от Северна Македония с българско национално съзнание
Б[редактиране | редактиране на кода]
- Борис Филипов (1882 – 1905), български революционер от ВМОРО
Боро Чаушев (1917-2001), югославски политик, партизанин и деец на НОВМ- Бранко Гьорчев (1962-2013), актьор от Република Македония
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Ангюшев (? - 29 декември 1927), български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, застрелян на улицата от сръбските власти за пробългарска дейност[4]
- Георги Станоев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[5]
- Григорий Лазаров, български църковен деец
- Григорий Попдимитров (1864 - 1941), български църковен деец
- Георги Спасов (р. 1949), политик от Северна Македония
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Г. Димев, български революционер, деец на ВМОРО, починал след 1918 г. [6]
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иге Витанов (? - 1903), четник от ВМОРО, загинал в сражение с турци при Никодин[7]
Й[редактиране | редактиране на кода]
- Йордан Йованов (? - 1905), милиционер от ВМОРО, загинал при Топ. корита в сражение със сърби[8]
К[редактиране | редактиране на кода]
- Кристина Арнаудова (р. 1979), певица от Северна Македония
Л[редактиране | редактиране на кода]
- Лазар Илиев, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Княжево, Софийско[9]
- Лазар Калайджийски (1913-1987), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Лазар Мойсов (р. 1920), югославски политик
М[редактиране | редактиране на кода]
- Методи Ив. Поппандов (1886 - ?), завършил земеделие в Берлин в 1906 година, строително инженерство в Аахен в 1908 година и землемерно инженерство в Мюнхен[10]
П[редактиране | редактиране на кода]
- Панайот Иванов, български революционер
- Пано Измирлиев (1872 – 1928), български революционер
- Пантелеймон Поппешев, български църковен деец и учител
- Петър Самарджиев (1877 – 1906), български революционер
- Петър Филипов, български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Лазаров[11]
Р[редактиране | редактиране на кода]
- Росо Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[12]
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Тодор Камчев (1880 – 1961), български учител и революционер
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Димев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Димов Пашата[13]
Починали в Неготино[редактиране | редактиране на кода]
- Борис Филипов (1882 – 1905), български революционер от ВМОРО
- Григор Дуйков (? – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
- Пано Измирлиев (1872 – 1928), български революционер
- Славчо Николов Шивачев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 141.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 56
Портал „