Александър Станоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Станоев
български революционер

Роден
май 1881 г.
Починал
22 ноември 1907 г. (26 г.)

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Александър Станоев в Общомедия
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Станоев (13-и във втората колона).

Александър Станоев Абаджиев с псевдоним Кай[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Станоев е роден в Неготино, тогава в Османската империя. Започва основното си образование в родния град, после изкарва три години в българското педагогическо училище в Скопие, а след това в българската мъжка гимназия в Солун, където се присъединява към ВМОРО. Според журналиста Борис Николов през 1900 година завършва Битолската българска класическа гимназия и преподава в село Бегнище и Кавадарци. След разкритията на Солунската афера се укрива в родното Неготино, но е открит от турската полиция. Прострелва се в слепоочието, за да не попадне в ареста, но оживява и е заточен в Подрум кале.

Получава амнистия през 1903 година, завръща се в Неготино и повторно оглавява околийския комитет[2]. През 1905 година се премества в Солун и става член на Централния комитет на ВМОРО. След Мацановата афера се установява в София, състоянието му се влошава и заминава на лечение във Виена, Австро-Унгария, където обаче умира на 22 ноември (9 ноември стар стил) 1907 година. Георги Баждаров си спомня за него:

В неговата възторжена душа имаше любов за всички земни твари: Искам да прегърна целия свят! Защо има зло в света, когато всички могат да бъдат добри? Той бе обикнал природата с всичките и създания и в най-разнообразните и прояви. Неговият мироглед беше пантеистичен, пропит от известен мистицизъм. Александър Станоев бе поет по душа и сърце[3].


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.48
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.155.
  3. в. „Македония“, бр.36, 23 ноември 1926, стр.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония