Александър Станоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Станоев
български революционер

Роден
Починал
22 ноември 1907 г. (26 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Александър Станоев в Общомедия

Александър Станоев Абаджиев с псевдоним Кай[1] е български революционер, ръководител на Тиквешкия революционен район, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Станоев е роден в Неготино, тогава в Османската империя през май 1881 година.[5] Завършва основното си образование и I клас в родния град.[2] След това завършва III клас в българското педагогическо училище в Скопие,[3] и постъпва в класическия отдел българската мъжка гимназия в Солун, където става член на революционния кръжок.[6] Завършва гимназия в 1900 година в Битоля, където в 1899 година е преместен класическият отдел на Солунската гимназия.[5][3]

След завършването на гимназията отхвърля предложението на родителите си да продължи образованието си,[6] както и предлаганото му учителско място във Велес и става български учител в село Бегнище, тъй като то е важен пункт на революционната организация.[3][4] С благия си характер Станоев печели почва за организацията, като същевременно внася ред в организационния живот. Съученикът му Христо Силянов пише за него: „Милият, жизнерадостният, ангелски невинният Сандо, с чудната детска усмивка и с тънкия, звънлив гласец.“[3]

След разкритията на Солунската афера в 1901 година, при която в Тиквеш са арестувани 32 души и изтезавани 111,[4][3] Станоев заедно с Атанас Консулов бягат от Бегнище в Неготино. Консулов отива да види семейството си и е заловен от прочутия главорез Арапа и подложен на мъчения издава Станоев. Войска обсажда къщата на Станоев, той се опитва да избяга, но като не успява стреля в слепоочието си но оцелява. Тежкоранен е отнесен в Кавадарци, където в Тейковткия хан е лекуван от лекаря Темистокъл, който устоява на натиска на местните бегове да го отрови и го предупреждава да се пази. Осъден е на 101 година затвор и през Едикуле в Солун заминава за Подрум кале.[3]

Получава амнистия през 1903 година при Пъдарските реформи, завръща се в Неготино като учител и оглавява околийския комитет[3][5] заедно с Борис Филипов.[6] По настояване на властите е уволнен като учител и се отдава единствено на революционна дейност.[4] Макар и с повредено око, участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година в Тиквеш.[6] В 1904 и 1905 година продължава да развива революционна дейност в Тиквеш.[4]

В 1905 година, поради опасност от арест, се премества в Солун и е избран за член на Централния комитет на ВМОРО.[4][6][3] Като прикритие се записва ученик във френския лицей.[4] След Мацановата афера в 1906 година заедно с Георги Мончев се установява в София. Старата му рана се отваря и той заминава на лечение във Виена, Австро-Унгария, където му е направена сполучлива операция, но той пада от леглото и умира[6][3] на 22 ноември (9 ноември стар стил) 1907 година.[5][4][7]

Спомен[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Станоев (13-и във втората колона)

След Междусъюзническата война и Тиквешкото въстание в 1913 година цялото му семейство, без най-малкия му брат Петър, е избито от сръбската армия,[3] а къщата им, разположена срещу днешната общинска сграда, запалена. Разстреляни са брат му Георги заедно със съпругата му и тримата им сина, таткото му Станоя и чиракът в семейния им дюкян.[8]

Станоев оставя много добри спомени у съратниците си. Георги Баждаров си спомня за него:

В неговата възторжена душа имаше любов за всички земни твари: Искам да прегърна целия свят! Защо има зло в света, когато всички могат да бъдат добри? Той бе обикнал природата с всичките и създания и в най-разнообразните и прояви. Неговият мироглед беше пантеистичен, пропит от известен мистицизъм. Александър Станоев бе поет по душа и сърце.[4]

Таско Кочерински казва „такива хора като него само по един на сто години се раждат“, Иван Харизанов го нарича „най-интелигентният, свободомислещ, с широк замах“, „Петър Попарсов“ казва: „Алекандър Станоев беше обичан от другарите до обожаване. Не съм срещал в живота си по-кристална душа“, а писателят и революционер Антон Страшимиров го нарича „най-достойният заместник на Гоце Делчев“.[3]

След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 година, училището в Неготино получава името „Александър Станоев“. След установяването на комунистическата власт в 1944 година, то е прекръстено на „Страшо Пинджур“.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 48.
  2. а б Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 7.
  3. а б в г д е ж з и к л м Сеизовъ, В. Александъръ Станоевъ най-младиятъ членъ на Ц.К.. // Македония VII (1845). София, 14 декември 1932. с. 1 - 3.
  4. а б в г д е ж з и Т., Стр. Александъръ Станоевъ. // Македония II (339). София, 28 ноември 1927.
  5. а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 155.
  6. а б в г д е Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 8.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 438.
  8. а б Дарудова, Светлана. Името на револуционерот Станоев било избришано во 1945 година. // Дневник XVII (5328). 29 ноември 2013. с. 14.