Прилепчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


Българка от Прилеп, еврейка от Солун и омъжена мюсюлманка от Солун, Les costumes populaires de la Turquie en 1873
Хоро в Прилеп
Жени от Прилеп в началото на XX век
Хоро в Прилеп по време на Първата световна война
Григор Ракиджиев, загинал на 23 юли 1903 година с войводата Тале Христов при Беловодица
Деца в народни носии от Прилеп, 1916 г.
Михаил Ангелов и Димитър Ничов

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Крапчев (1844 - ?), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Василка Неделчева Минчева (1897 - ?), учителка, в 1929 г. заминава за СССР при мъжа си, политемигрант, избягал в 1925 г. от остров Света Анастасия, работи като секретарка в КУНМЗ, в 1941 г. се връща в България, оставя спомени[2]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Вера Циривири (1920 - 1944) - югославска партизанка и деятелка на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Карамфилов (1877 - 1943), български революционер и просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Куситасев (? - 1904), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Лютвиев (? - 1912), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Перев (1945 - ), българин, журналист от Република Македония
  • Flag of Macedonia.svg Влатко Стефановски джаз и рок музикант от Република Македония
  • Flag of Macedonia.svg Веле Самак (р.1974) - политик от Република Македония
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Владо Тасевски (1916 - 1943) - югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Волче Наумчески (1916 - 1980), писател от Социалистическа Република Македония

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Илия Балтов (1876 - 1928), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 - 1908), български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Гагалев (? - 1901), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Каранджулов (1856 - 1930), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 - 1864 година[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Шабанов (1851 - 1931), български революционер
  • Flag of Macedonia.svg Илия Джувалековски (1915 - 2004), актьор от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Иванов (1867 - ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 - 1881 г., умрял преди 1918 г.[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[13][14]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Минов (? - 1912), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Тромпев (1894 - 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[15] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[16] погребан в София
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Цървенков, български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Чкорев, български революционер

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Четникът Петре Глухия и войводата му Тане Николов. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Спас Колищърков, деец на ВМОРО

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Филип К. Бурмев (1869 - 1959), български химик[11]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Ю[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Симеонов, I опълченска дружина[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев, IV опълченска дружина[34]

Македоно-одрински опълченци от Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Боян Ачков, 40-годишен, инженер, кондуктор - оператор по строежа на жп линии, 2 рота на 4 битолска дружина, 2 скопска дружина, кръст „За храброст“ ІІ степен[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Т. Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Дим. Ил. Ачков, 25-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 серска дружина[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[42]

Починали в Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 - 1860-те години[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877-1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850-1860 година[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Крапчев (1903 - 1992), български финансист и общественик; член на Контролната комисия на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България; роден в София[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на 19 век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782-1825 година[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Тренков (1912 - 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.
  2. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 279. Посетен на 2015-09-03.
  3. Парцел 2. // София помни. Посетен на 2016-01-09.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  5. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 111.
  6. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  8. Парцел 65. // София помни. Посетен на 2018-04-18.
  9. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  10. Парцел 37. // София помни. Посетен на 2016-03-04.
  11. а б Парцел 34. // София помни. Посетен на 2016-03-03.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.617.
  13. Парцел 44. // София помни. Посетен на 2016-04-08.
  14. Секулов, Илия К. Българската екзархия от гледището на международното право. София, 1934.
  15. а б Парцел 32. // София помни. Посетен на 2016-01-21.
  16. Михайловъ, Иванъ. Quo Vadis, Bulgaria?. Печатница „Македонска трибуна“, 1937. с. 25 - 34.
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.183.
  18. а б „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  19. Српски биографски речник, том 2, с. 84.
  20. а б в Парцел 31. // София помни. Посетен на 2016-01-21.
  21. [1] Списък на убити партизани
  22. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.55
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.
  24. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  25. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.53.
  26. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 78.
  27. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.448.
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  29. Спомени на Георги Попхристов [2]
  30. Парцел 38. // София помни. Посетен на 2016-01-07.
  31. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.257.
  32. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.61
  33. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.347.
  34. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  35. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  36. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  37. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  38. а б в г д Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  43. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.484.
  44. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
  45. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.253, 287.
  46. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
  47. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
  48. Парцел 116. // София помни. Посетен на 2018-04-15.
  49. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.47.
  50. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.230.
     Портал „Македония“         Портал „Македония