Прилепчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

Българка от Прилеп, еврейка от Солун и омъжена мюсюлманка от Солун, Les costumes populaires de la Turquie en 1873
Хоро в Прилеп
Жени от Прилеп в началото на XX век
Хоро в Прилеп по време на Първата световна война
Григор Ракиджиев, загинал на 23 юли 1903 година с войводата Тале Христов при Беловодица
Деца в народни носии от Прилеп, 1916 г.
Михаил Ангелов и Димитър Ничов

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Илия Балтов (1876 - 1928), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 - 1908), български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Гагалев (? - 1901), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Каранджулов (1856 - 1930), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 - 1864 година[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Шабанов (1851 - 1931), български революционер
  • Flag of Macedonia.svg Илия Джувалековски (1915 - 2004), актьор от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Иванов (1867 - ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 - 1881 г., умрял преди 1918 г.[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[13][14]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Минов (? - 1912), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Тромпев (1894 - 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[15] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[16] погребан в София
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Цървенков, български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Чкорев, български революционер

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Четникът Петре Глухия и войводата му Тане Николов. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Спас Колищърков, деец на ВМОРО

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Филип К. Бурмев (1869 - 1959), български химик[11]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Ю[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Викул (Секул) Алексиев, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 26 май 1877 година постъпва в I рота на I дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Симеонов, I опълченска дружина[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев, IV опълченска дружина[35]

Македоно-одрински опълченци от Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Боян Ачков, 40-годишен, инженер, кондуктор - оператор по строежа на жп линии, 2 рота на 4 битолска дружина, 2 скопска дружина, кръст „За храброст“ ІІ степен[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Т. Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Дим. Ил. Ачков, 25-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 серска дружина[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[43]

Починали в Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 - 1860-те години[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Лепавцов (1915 - 1982), български писател, по произход от Прилеп
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877-1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850-1860 година[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Крапчев (1903 - 1992), български финансист и общественик; член на Контролната комисия на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България; роден в София[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на 19 век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782-1825 година[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Тренков (1912 - 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.
  2. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 279. Посетен на 2015-09-03.
  3. ↑ Парцел 2. // София помни. Посетен на 2016-01-09.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  5. ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 111.
  6. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
  7. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  8. ↑ Парцел 65. // София помни. Посетен на 2018-04-18.
  9. ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  10. ↑ Парцел 37. // София помни. Посетен на 2016-03-04.
  11. ↑ а б Парцел 34. // София помни. Посетен на 2016-03-03.
  12. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.617.
  13. ↑ Парцел 44. // София помни. Посетен на 2016-04-08.
  14. ↑ Секулов, Илия К. Българската екзархия от гледището на международното право. София, 1934.
  15. ↑ а б Парцел 32. // София помни. Посетен на 2016-01-21.
  16. ↑ Михайловъ, Иванъ. Quo Vadis, Bulgaria?. Печатница „Македонска трибуна“, 1937. с. 25 - 34.
  17. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.183.
  18. ↑ а б „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  19. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 84.
  20. ↑ а б в Парцел 31. // София помни. Посетен на 2016-01-21.
  21. ↑ [1] Списък на убити партизани
  22. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.55
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.
  24. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  25. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.53.
  26. ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 78.
  27. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.448.
  28. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  29. ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
  30. ↑ Парцел 38. // София помни. Посетен на 2016-01-07.
  31. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.257.
  32. ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.61
  33. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.347.
  34. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 143.
  35. ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  36. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  37. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  38. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  39. ↑ а б в г д Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  40. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
  41. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  42. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  44. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.484.
  45. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
  46. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.253, 287.
  47. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
  48. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
  49. ↑ Парцел 116. // София помни. Посетен на 2018-04-15.
  50. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.47.
  51. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.230.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Прилепчани&oldid=8523906“.