Прилепчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

Българка от Прилеп, еврейка от Солун и омъжена мюсюлманка от Солун, Les costumes populaires de la Turquie en 1873
Хоро в Прилеп
Жени от Прилеп в началото на XX век
Хоро в Прилеп по време на Първата световна война
Григор Ракиджиев
Деца в народни носии от Прилеп, 1916 г.

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • България Васил Крапчев (1844 - ?), български общественик
  • България Василка Неделчева Минчева (1897 - ?), учителка, в 1929 г. заминава за СССР при мъжа си, политемигрант, избягал в 1925 г. от остров Света Анастасия, работи като секретарка в КУНМЗ, в 1941 г. се връща в България, оставя спомени[2]
  • Социалистическа федеративна република Югославия Вера Циривири (1920 - 1944) - югославска партизанка и деятелка на НОВМ
  • България Владимир Карамфилов (1877 - 1943), български революционер и просветен деец
  • България Владимир Куситасев (? - 1904), български революционер
  • България Владимир Лютвиев (? - 1912), български революционер
  • България Владимир Перев (1945 - ), българин, журналист от Република Македония
  • Република Македония Влатко Стефановски джаз и рок музикант от Република Македония
  • Република Македония Веле Самак (р.1974) - политик от Република Македония
  • Социалистическа федеративна република Югославия Владо Тасевски (1916 - 1943) - югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Социалистическа федеративна република Югославия Волче Наумчески (1916 - 1980), писател от Социалистическа Република Македония

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • България Илия Балтов (1876 - 1928), български революционер
  • България Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 - 1908), български зограф
  • България Иван Гагалев (? - 1901), български революционер
  • България Иван Каранджулов (1856 - 1930), български общественик
  • България Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 - 1864 година[11]
  • България Иван Шабанов (1851 - 1931), български революционер
  • Република Македония Илия Джувалековски (1915 - 2004), актьор от Република Македония
  • България Илия Иванов (1867 - ?), български революционер
  • България Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 - 1881 г., умрял преди 1918 г.[8]
  • България Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[12][13]
  • България Илия Минов (? - 1912), български революционер
  • България Илия Тромпев (1894 - 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[14] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[15] погребан в София
  • България Илия Цървенков, български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[16]
  • България Илия Чкорев, български революционер

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Четникът Петре Глухия и войводата му Тане Николов. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Социалистическа федеративна република Югославия Славко Попантовски (1913 - 1997), югославски партизанин, професор
  • Социалистическа федеративна република Югославия Сотир Гулески (1917 - 1985), писател от Социалистическа република Македония
  • България Сотир Нанев, български офицер и мемоарист
  • България Спиридон Мирчев (1866 - 1953), български просветен деец
  • България Спиро Казанджиев (1858-1943), български лекар и аптекар, отворил една от първите аптеки в Солун[29]
  • България Спиро Петров (? - 1903), български революционер
  • България Спиро Тошев (1887 - 1971), български революционер
  • Социалистическа федеративна република Югославия Стефан Базерковски (1921 - 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • България Стефан Зографов, български учител в Прилеп между 1872 - 1877 година[30]
  • България Стефан Николов (1859 - 1915), български революционер и военен
  • България Стефан Янчулев (1900 - ?), български публицист и журналист
  • България Стойна Иванова - Майка Стойна Бавчанка (1845 - 1927), деятелка на ВМОРО, починала в София[31]
  • България Стоян Лазов (1871 - 1899), български революционер

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

  • България Филип К. Бурмев (1869 - 1959), български химик[10]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Ю[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • България Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[33]
  • България Иван Симеонов, I опълченска дружина[34]
  • България Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[33]
  • България Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
  • България Христо Илиев, IV опълченска дружина[33]

Македоно-одрински опълченци от Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • България Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[36]
  • България Боян Ачков, 40-годишен, инженер, кондуктор - оператор по строежа на жп линии, 2 рота на 4 битолска дружина, 2 скопска дружина, кръст „За храброст“ ІІ степен[37]
  • България Георги Т. Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[37]
  • България Дим. Ил. Ачков, 25-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[37]
  • България Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[38]
  • България Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[39]
  • България Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 серска дружина[40]
  • България Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[37]
  • България Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[37]
  • България Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[41]

Починали в Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • България Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 - 1860-те години[42]
  • България Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[43]
  • България Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877-1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[44]
  • България Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850-1860 година[45]
  • България Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[46]
  • България Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на 19 век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[47]
  • България Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782-1825 година[48]
  • България Христо Тренков (1912 - 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.
  2. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 279. Посетен на 2015-09-03.
  3. ↑ Парцел 2. // София помни. Посетен на 2016-01-09.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  5. ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 111.
  6. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
  7. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  8. ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  9. ↑ Парцел 37. // София помни. Посетен на 2016-03-04.
  10. ↑ а б Парцел 34. // София помни. Посетен на 2016-03-03.
  11. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.617.
  12. ↑ Парцел 44. // София помни. Посетен на 2016-04-08.
  13. ↑ Секулов, Илия К. Българската екзархия от гледището на международното право. София, 1934.
  14. ↑ а б Парцел 32. // София помни. Посетен на 2016-01-21.
  15. ↑ Михайловъ, Иванъ. Quo Vadis, Bulgaria?. Печатница „Македонска трибуна“, 1937. с. 25 - 34.
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.183.
  17. ↑ а б „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  18. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 84.
  19. ↑ а б в Парцел 31. // София помни. Посетен на 2016-01-21.
  20. ↑ [1] Списък на убити партизани
  21. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.55
  22. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.
  23. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  24. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.53.
  25. ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 78.
  26. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.448.
  27. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  28. ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
  29. ↑ Парцел 38. // София помни. Посетен на 2016-01-07.
  30. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.257.
  31. ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.61
  32. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.347.
  33. ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  34. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  35. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  36. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  37. ↑ а б в г д Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  38. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
  39. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  40. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  42. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.484.
  43. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
  44. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.253, 287.
  45. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
  46. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
  47. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.47.
  48. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.230.
      Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Прилепчани&oldid=7946146“.