Прилепчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


Българка от Прилеп, еврейка от Солун и омъжена мюсюлманка от Солун, Les costumes populaires de la Turquie en 1873
Хоро в Прилеп
Жени от Прилеп в началото на XX век
Хоро в Прилеп по време на Първата световна война
Григор Ракиджиев, загинал на 23 юли 1903 година с войводата Тале Христов при Беловодица
Деца в народни носии от Прилеп, 1916 г.
Михаил Ангелов и Димитър Ничов

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Данаил Бонболов, завършил инжинерство в Гентския университет в 1910 година[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Данаил Зойчев, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Данаил Крапчев (1880 – 1944), известен български журналист
  • Flag of Bulgaria.svg Даме Хаджикочев (? – 1930), член касиер на прилепския околийски комитет през 1901 година[8].
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Кондов, български банкер в Солун, общественик
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Дарко Дамевски (1932 – 1983), актьор от Социалистическа република Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Димитър Гешоски (1928 – 1989), актьор от Социалистическа република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Лепавцов, български възрожденски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Илиев Липавцов (1889 – 1974), български търговец и кинодеец, член на акционерното дружество на кинематографическото предприятие Модерен театър[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Йосифов (1855 – 1931), български стенограф
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Димитър Кондовски (1927 – 1993), югославски македонски художник, критик и педагог
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Мирчев (1865 – 1938), български революционер и филолог
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Павлов (1850 – ), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Парцев (Мите Парце), български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Попданаилов (1881 – 1952), български просветен деец, учител в Прилеп[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Правдолюбов (1881 – 1942), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер;
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Талев (1898 – 1966), виден български писател
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Талев Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Трайков Янов (1914 – 1955), български юрист[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Чакрев (? – 1881), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Чкатров (1900 – 1945), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Янчулев (1861 – след 1949), български църковен и просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Димче Хаджикочов (1850 – ?), български църковен деец и дарител
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Димче Аджимитрески (1916 – 1994), деец на НОВМ
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Диме Бояновски (1909 – 2002), деец на НОВМ и историк
  • Flag of Bulgaria.svg Донка Стършенова, българска просветна деятелка и революционерка
  • Flag of Bulgaria.svg Донка Чешмеджиева, българска просветна деятелка и революционерка
  • Flag of Bulgaria.svg Драган Кусев, български духовник, завършил Кишиневската духовна семинария в 1899 г. и Санктпетербургската духовна академия в 1903 г.[14]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of North Macedonia.svg Жарко Башески (р. 1957), скулптор от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Живко Василев Крапчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Илия Балтов (1876 – 1928), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 – 1908), български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Гагалев (? – 1901), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Дейков (1863 – ?), български публицист и преводач
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Каранджулов (1856 – 1930), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Д. Лепавцов (1872 – ?), български лекар, завършил в 1900 г. медицина във Виенския университет[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 – 1864 година[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Тр. Казанджиев (1863 – ?), завършил строително инженерство в Лозанския университет в 1898 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
  • Flag of North Macedonia.svg Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Иванов (1867 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[17][18]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Минов (? – 1912), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Тромпев (1894 – 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[19] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[20] погребан в София
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Цървенков, български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Чкорев, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илчо Спирков (1877 - ?), български юрист, завършил право в Брюксел в 1900 г.,[22] делегат на Прилепското братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в 1918 година в София[23]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Четникът Петре Глухия и войводата му Тане Николов. Източник: Държавна агенция „Архиви“
  • Flag of Bulgaria.svg Панталей Баджов (1860 – ?), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Панталей Иванов Митров (1870 - ?), български военен, завършил право в Брюксел в 1912 година,[2] като ротен командир в 10-и пехотен родопски полк в Хасково снабдява с оръжие ВМОРО[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Пантелей Греков (1912 – 1977), български архитект
  • Flag of Bulgaria.svg Пантелей (Панто) Георгиев Кусев (1873 - ?), български военен лекар, завършил Солунската българска гимназия в 1891 г.[33] и медицина в Московския университет[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Параскева Лозанчева (1880 – 1936), българска революционерка
  • Flag of Bulgaria.svg Парашкева Ачкова (1888 – ?), завършила в 1909 година зъболекарство в Нанси[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Пере Ацев, български учител в Прилеп и Воден (1871 – 1880)[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Пере Тошев (1865 – 1912), български революционер
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Перо Ивановски (1920-), югославски партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Глухия (? – 1923), български революционер от ВМОРО, четник при Гьорче Петров през 1903 година, починал в Цариград[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Големинов (1877 – 1947), български културен деец и юрист
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Колищърков, български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Крапчев (1887 - ?), български инженер, завършил в 1909 година инженерство в Грац[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Куситасев (1898 – 1979), български архитект, деец на Българските акционни комитети в 1941 г., починал в София[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Мърмев (1884 – 1945), български революционер и публицист
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Наумов, български учител в родния с иград около 1878 година[37]
  • Flag of North Macedonia.svg Петър Наумоски (1968 – ), баскетболист от Северна Македония
  • Flag of Serbia.svg Петър Попович (1873 – 1945), сръбски архитект
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Сарадинов (1865 – 1923), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Толев, български учител в Брезово и революционер от ВМОРО, ръководител на Горни Демирхисар през 1901 година[38][39]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Спас Колищърков, деец на ВМОРО

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Филип К. Бурмев (1869 – 1959), български химик[13]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Ю[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Викул (Секул) Алексиев, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 26 май 1877 година постъпва в I рота на I дружина[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Симеонов, I опълченска дружина[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев, IV опълченска дружина[44]

Македоно-одрински опълченци от Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Милчинов, 40-годишен, 5 рота на 3 одринска дружина[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Т. Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Дим. Ил. Ачков, 25-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 серска дружина[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[53]

Починали в Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Морев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Василев Таралежков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Бохос Хачадуров Бохосян, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Кирилов Гогов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Попстефанов Димитров, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[58]
  • Flag of Bulgaria.svg Герасим Първанов Ценов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[59]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Николов Козничански, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[60]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Стоицов Вълков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[61]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Иванов Робев (1890 – 1907), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Славеев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[62]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Гавазов (? – 1898), български революционер;
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Димитров Мишев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[63]
  • Flag of Bulgaria.svg Крум Симеонов Стоянов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[64]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Обретенов Лазаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[65]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Андреев Мешев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Стефанов Елкин, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Бобаров Костадинов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[68]
  • Flag of Bulgaria.svg Паскал Николов Пумпалов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Юруков (1882 – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Ради Петров Футеков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[70]
  • Flag of Serbia.svg Спас Гарда (? – 1912), сръбски революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Димитров Гьошев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[71]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Елкин Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[72]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Лазов (1871 – 1899), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Станев Илиев, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[73]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Дочев (1882 – 1909), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Стоянов Геров, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Илиев Томов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[75]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Чемков (? – 1898), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Юрдан Попконстантинов, български революционер и учител
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Пандо Стойчевски (1922 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Киро Нацев (1918 – 1942), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Злате Михайловски (1926 – 1944), народен герой на Югославия
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
  • Flag of Serbia.svg Павле Наумоски (1885 – 1961), духовник

Свързани с Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 – 1860-те години[76]
  • Flag of Bulgaria.svg Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[77]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Лепавцов (1915 – 1982), български писател, по произход от Прилеп
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877 – 1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[78]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850 – 1860 година[79]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[80]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Крапчев (1903 – 1992), български финансист и общественик; член на Контролната комисия на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България; роден в София[81]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ненков, български духовник и просветен деец от XIX век, директор на Прилепското духовно училище и Прилепското българско мъжко класно училище
  • Flag of Bulgaria.svg Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на XIX век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[82]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782 – 1825 година[83]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Тренков (1912 – 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.
  2. а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  3. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 279. Посетен на 3 септември 2015.
  4. Парцел 2. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  5. а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  6. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
  7. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  9. Парцел 65. // София помни. Посетен на 18 април 2018.
  10. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  11. Парцел 37. // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  12. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  13. а б Парцел 34. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  14. а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
  16. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.617.
  17. Парцел 44. // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  18. Секулов, Илия К. Българската екзархия от гледището на международното право. София, 1934.
  19. а б Парцел 32. // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  20. Михайловъ, Иванъ. Quo Vadis, Bulgaria?. Печатница „Македонска трибуна“, 1937. с. 25 – 34.
  21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.183.
  22. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  23. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  24. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  25. Српски биографски речник, том 2, с. 84.
  26. а б в Парцел 31. // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  27. Списък на убити партизани
  28. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  29. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.55
  30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.
  31. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  32. Панайотов, Л., Г. Язаров, С. Дамянов. Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.: Военна подготовка и провеждане. София, Военно издателство, 1992. с. 119.
  33. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  34. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.53.
  35. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 78.
  36. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  37. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.448.
  38. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  39. Спомени на Георги Попхристов [1]
  40. Парцел 38. // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  41. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.257.
  42. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.347.
  43. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 143.
  44. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  45. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  46. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  47. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, с. 440.
  49. а б в г Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  50. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
  51. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  52. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  53. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  54. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 1
  55. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 553, л. 4
  56. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 7
  57. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 183
  58. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 143, л. 27
  59. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
  60. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 552, л. 15
  61. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 24
  62. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 51, 52; а.е. 304, л. 19
  63. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 30, 31
  64. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 11
  65. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3
  66. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15
  67. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 293, л. 84
  68. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 9
  69. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22
  70. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 539, л. 61
  71. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 426, л. 66, 67
  72. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41
  73. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 134
  74. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41; а.е. 293, л. 88; а.е. 531, л. 70
  75. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 292, л. 71
  76. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.484.
  77. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
  78. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.253, 287.
  79. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
  80. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
  81. Парцел 116. // София помни. Посетен на 15 април 2018.
  82. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.47.
  83. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.230.
     Портал „Македония“         Портал „Македония