Прилепчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


Българка от Прилеп, еврейка от Солун и омъжена мюсюлманка от Солун, Les costumes populaires de la Turquie en 1873
Хоро в Прилеп
Жени от Прилеп в началото на XX век
Хоро в Прилеп по време на Първата световна война
Григор Ракиджиев
Деца в народни носии от Прилеп, 1916 г.

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • България Васил Крапчев (1844 - ?), български общественик
  • България Василка Неделчева Минчева (1897 - ?), учителка, в 1929 г. заминава за СССР при мъжа си, политемигрант, избягал в 1925 г. от остров Света Анастасия, работи като секретарка в КУНМЗ, в 1941 г. се връща в България, оставя спомени[2]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Вера Циривири (1920 - 1944) - югославска партизанка и деятелка на НОВМ
  • България Владимир Карамфилов (1877 - 1943), български революционер и просветен деец
  • България Владимир Куситасев (? - 1904), български революционер
  • България Владимир Лютвиев (? - 1912), български революционер
  • България Владимир Перев (1945 - ), българин, журналист от Република Македония
  • Република Македония Влатко Стефановски джаз и рок музикант от Република Македония
  • Република Македония Веле Самак (р.1974) - политик от Република Македония
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Владо Тасевски (1916 - 1943) - югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Волче Наумчески (1916 - 1980), писател от Социалистическа Република Македония

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • България Илия Балтов (1876 - 1928), български революционер
  • България Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 - 1908), български зограф
  • България Иван Гагалев (? - 1901), български революционер
  • България Иван Каранджулов (1856 - 1930), български общественик
  • България Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 - 1864 година[11]
  • България Иван Шабанов (1851 - 1931), български революционер
  • Република Македония Илия Джувалековски (1915 - 2004), актьор от Република Македония
  • България Илия Иванов (1867 - ?), български революционер
  • България Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 - 1881 г., умрял преди 1918 г.[8]
  • България Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[12][13]
  • България Илия Минов (? - 1912), български революционер
  • България Илия Тромпев (1894 - 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[14] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[15] погребан в София
  • България Илия Цървенков, български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[16]
  • България Илия Чкорев, български революционер

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Славко Попантовски (1913 - 1997), югославски партизанин, професор
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Сотир Гулески (1917 - 1985), писател от Социалистическа република Македония
  • България Сотир Нанев, български офицер и мемоарист
  • България Спиридон Мирчев (1866 - 1953), български просветен деец
  • България Спиро Казанджиев (1858-1943), български лекар и аптекар, отворил една от първите аптеки в Солун[28]
  • България Спиро Петров (? - 1903), български революционер
  • България Спиро Тошев (1887 - 1971), български революционер
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Стефан Базерковски (1921 - 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • България Стефан Зографов, български учител в Прилеп между 1872 - 1877 година[29]
  • България Стефан Николов (1859 - 1915), български революционер и военен
  • България Стефан Янчулев (1900 - ?), български публицист и журналист
  • България Стойна Иванова - Майка Стойна Бавчанка (1845 - 1927), деятелка на ВМОРО, починала в София[30]
  • България Стоян Лазов (1871 - 1899), български революционер

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

  • България Филип К. Бурмев (1869 - 1959), български химик[10]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Ю[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • България Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[32]
  • България Иван Симеонов, I опълченска дружина[33]
  • България Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[32]
  • България Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
  • България Христо Илиев, IV опълченска дружина[32]

Македоно-одрински опълченци от Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • България Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[35]
  • България Боян Ачков, 40-годишен, инженер, кондуктор - оператор по строежа на жп линии, 2 рота на 4 битолска дружина, 2 скопска дружина, кръст „За храброст“ ІІ степен[36]
  • България Георги Т. Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[36]
  • България Дим. Ил. Ачков, 25-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[36]
  • България Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[37]
  • България Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[38]
  • България Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 серска дружина[39]
  • България Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[36]
  • България Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[36]
  • България Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[40]

Починали в Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Прилеп[редактиране | редактиране на кода]

  • България Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 - 1860-те години[41]
  • България Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[42]
  • България Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877-1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[43]
  • България Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850-1860 година[44]
  • България Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[45]
  • България Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на 19 век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[46]
  • България Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782-1825 година[47]
  • България Христо Тренков (1912 - 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.
  2. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 279. Посетен на 2015-09-03.
  3. Парцел 2. // София помни. Посетен на 2016-01-09.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  5. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 111.
  6. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  8. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  9. Парцел 37. // София помни. Посетен на 2016-03-04.
  10. а б Парцел 34. // София помни. Посетен на 2016-03-03.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.617.
  12. Парцел 44. // София помни. Посетен на 2016-04-08.
  13. Секулов, Илия К. Българската екзархия от гледището на международното право. София, 1934.
  14. а б Парцел 32. // София помни. Посетен на 2016-01-21.
  15. Михайловъ, Иванъ. Quo Vadis, Bulgaria?. Печатница „Македонска трибуна“, 1937. с. 25 - 34.
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.183.
  17. а б „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  18. Српски биографски речник, том 2, с. 84.
  19. а б в Парцел 31. // София помни. Посетен на 2016-01-21.
  20. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.55
  21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.
  22. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  23. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.53.
  24. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 78.
  25. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.448.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  27. Спомени на Георги Попхристов [1]
  28. Парцел 38. // София помни. Посетен на 2016-01-07.
  29. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.257.
  30. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.61
  31. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.347.
  32. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  33. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  34. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  36. а б в г д Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  37. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  41. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.484.
  42. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
  43. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.253, 287.
  44. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
  45. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
  46. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.47.
  47. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.230.