Прилепчани
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Прилеп[редактиране | редактиране на кода]
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
Българка от Прилеп, еврейка от Солун и омъжена мюсюлманка от Солун, Les costumes populaires de la Turquie en 1873
Григор Ракиджиев, загинал на 23 юли 1903 година с войводата Тале Христов при Беловодица
А[редактиране | редактиране на кода]
Александър Лепавцов (1935 – 2008), политик и журналист от Северна Македония с българско национално съзнание- Александър Конев (1867 – ?), български общественик
- Александър Спирков (? – 1903), български революционер;
- Александър Хаджипанов (1875 – 1900), български революционер
- Алекси Колищърков, член прилепския околийски комитет на ВМОРО в 1907 година[1].
Али Фетхи Окяр (1880 – 1943), турски дипломат, военен и политик, министър-председател на Турция- Анастас Христов (1876 – 1913), български общественик и юрист, директор на Прилепското българско училище
- Ангел Хаджиилиев (около 1800 – 1880), български възрожденец
- Андон Раев (1869 – 1928), български революционер от ВМОРО
- Антон Кусев (1860 – 1924), български военен
- Антон Митров, български духовник
- Антон Тошев (1876 – ?), български революционер
- Аспарух Миников, български юрист и публицист, деец на ВМРО
- Атанас Бадев (1860 – 1908), български музикален деец
- Атанас Иванов (1874 – 1956), български просветен деец и революционер
- Атанас Мурджев (1875 – 1944), български революционер
- Атанас Лютвиев (1885 – 1912), български просветен деец и революционер
- Аце Янов (1855 – ?), български общественик
Б[редактиране | редактиране на кода]
Благоя Корубин (1921 – 1995), югославски партизанин и филолог и деец на НОВМ- Благоя Попоски (1917 – 1980), югославски партизанин и политик и деец на НОВМ
Благоя Ристески (1949 – 2004), писател от Северна Македония- Благоя Талески (1924 – 2001), югославски политик
- Божидар (Даре) Джамбаз (1911 – 1981), деец на НОВМ
- Борис Андонов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов
- Борис Сугарев (1878 -1903), български революционер от ВМОК
- Борис Янчулев, български икономист
- Борко Лазески (1917 – 1993), югославски художник
- Боро Митрикески (р. 1927), скулптор от Северна Македония, академик
- Борко Темелковски (1919 – 2001), югославски политик
- Борка Талески (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Боян Ачков, български революционер и македоно-одрински опълченец
В[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Крапчев (1844 – ?), български общественик
- Василка Неделчева Минчева (1897 – ?), учителка, в 1929 г. заминава за СССР при мъжа си, политемигрант, избягал в 1925 г. от остров Света Анастасия, работи като секретарка в КУНМЗ, в 1941 г. се връща в България, оставя спомени[2]
- Вера Циривири (1920 – 1944) – югославска партизанка и деятелка на НОВМ
- Виктория Колищъркова, българска учителка
- Виктория Хаджиилиева (1883 - ?), завършила педагогика в Загребския университет в 1905 година[3]
- Владимир Карамфилов (1877 – 1943), български революционер и просветен деец
- Владимир Куситасев (? – 1904), български революционер
- Владимир Лютвиев (? – 1912), български революционер
- Владимир Перев (1945 – ), българин, журналист от Северна Македония
- Влатко Стефановски джаз и рок музикант от Северна Македония
- Веле Самак (р.1974) – политик от Северна Македония
- Владо Тасевски (1916 – 1943) – югославски партизанин и деец на НОВМ
- Волче Наумчески (1916 – 1980), писател от Социалистическа Северна Македония
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Гьорче Браилов – Перничарот, български революционер от ВМОРО
- Георги Грашев (1878 – 1934), български революционер
- Георги Дамев (1886 – 1946), български духовник и просветен деец
- Георги Зердев, български учител и революционер
- Георги Кондов (1888 – 1935), български общественик
- Георги Корубинов (1873 – 1902) български революционер
- Георги Кусев (1860 – 1931), български индустриалец
- Георги Минов, български революционер и емигрантски деец в САЩ
- Георги Мирев (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов
- Георги Неделков (1882 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов
- Георги Оровчанец (1951 – ), политик от Северна Македония, депутат и председател на Нова алтернатива
- Георги Пешков (? – 1913), български революционер
- Георги Раев (1866 – 1946)
- Георги Талев (1883 – 1955), български революционер
- Георги Трайков (1863 – 1930), български търговец и общественик, починал в София[4]
- Георги Трайчев (1869 – 1943 или 1945), български революционер, учител и публицист
- Георги Чкатров, български лекар и общественик
- Григор Илиев, завършил инженерство в Лозанския университет в 1895 г.[5]
- Григор Кондов (? – 1913), български просветен деец
- Григор Кръстев, български революционер
- Григор Кюркчиев (1865 – 1925), български генерал
- Григор Попов, български революционер, член на ЦК на ВМОРО
- Григор Хаджикочев, български революционер, член на ВМОРО, жив към 1918 година[6]
Григорий Акиндин, византийски богослов- Гойко Секуловски (1925 – ?), югославски политик и спортен деятел
- Гьоре Дамевски (1922 – 1995), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Глигор Тофоски (1909 – 1976), политик от Социалистическа Северна Македония
- Горан Сугарески (1973 – ), политик от Северна Македония
- Горанчо Котески (1965 – ), генерал от Северна Македония
- Гьоре Велковски (1919 – 1950), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Гьоре Гьорески (1926 – 1978), югославски партизанин и деец на НОВМ
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Даме Хаджикочев (? – 1930), член касиер на прилепския околийски комитет през 1901 година[7]
- Дамян Кондов, български банкер в Солун, общественик
- Дамян Симидчиев (1870 - ?), български фармацевт, завършил в 1899 година фармация в Лиеж[8]
- Данаил Бонболов, завършил инжинерство в Гентския университет в 1910 година[9]
- Данаил Зойчев, български революционер
- Данаил Крапчев (1880 – 1944), известен български журналист
- Дарко Дамевски (1932 – 1983), актьор от Социалистическа република Македония
- Димитър Гешоски (1928 – 1989), актьор от Социалистическа република Македония
- Димитър Лепавцов, български възрожденски деец
- Димитър Илиев Липавцов (1889 – 1974), български търговец и кинодеец, член на акционерното дружество на кинематографическото предприятие Модерен театър[10]
- Димитър Йосифов (1855 – 1931), български стенограф
- Димитър Кондовски (1927 – 1993), югославски македонски художник, критик и педагог
- Димитър Мирчев (1865 – 1938), български революционер и филолог
- Димитър Павлов (1850 – ), български общественик
- Димитър Парцев (Мите Парце), български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[11]
- Димитър Попданаилов (1881 – 1952), български просветен деец, учител в Прилеп[12]
- Димитър Правдолюбов (1881 – 1942), български просветен деец
- Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер;
- Димитър Талев (1898 – 1966), виден български писател
- Димитър Талев Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[13]
- Димитър Трайков Янов (1914 – 1955), български юрист[14]
- Димитър Чакрев (? – 1881), български революционер
- Димитър Чкатров (1900 – 1945), български революционер
- Димитър Янчулев (1861 – след 1949), български църковен и просветен деец
- Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
- Димче Хаджикочов (1850 – ?), български църковен деец и дарител
- Димче Аджимитрески (1916 – 1994), деец на НОВМ
- Диме Бояновски (1909 – 2002), деец на НОВМ и историк
- Донка Стършенова, българска просветна деятелка и революционерка
- Донка Чешмеджиева, българска просветна деятелка и революционерка
- Драган Кусев, български духовник, завършил Кишиневската духовна семинария в 1899 г. и Санктпетербургската духовна академия в 1903 г.[15]
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Евгения Янчулева (1875 – ?), българска просветна деятелка
Ж[редактиране | редактиране на кода]
- Жарко Башески (р. 1957), скулптор от Северна Македония
- Живко Василев Крапчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
З[редактиране | редактиране на кода]
- Захария Манасиева, българска учителка
И[редактиране | редактиране на кода]
- Илия Балтов (1876 – 1928), български революционер
- Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 – 1908), български зограф
- Иван Гагалев (? – 1901), български революционер
- Иван Дейков (1863 – ?), български публицист и преводач
- Иван Каранджулов (1856 – 1930), български общественик
- Иван Д. Лепавцов (1872 – ?), български лекар, завършил в 1900 г. медицина във Виенския университет[15]
- Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 – 1864 година[17]
- Иван Тр. Казанджиев (1863 – ?), завършил строително инженерство в Лозанския университет в 1898 г.[5]
- Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
- Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Северна Македония
- Илия Иванов (1867 – ?), български революционер
- Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[11]
- Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[18][19]
- Илия Минов (? – 1912), български революционер
- Илия Тромпев (1894 – 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[20] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[21] погребан в София
- Илия Цървенков, български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[22]
- Илия Чкорев, български революционер
- Илчо Спирков (1877 - ?), български юрист, завършил право в Брюксел в 1900 г.,[8] делегат на Прилепското братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в 1918 година в София[23]
Й[редактиране | редактиране на кода]
- Йордан Ацев, български просветен деец и революционер
- Йордан Ачков (1877 – 1940), български общественик
- Йордан Гавазов (1868 – 1898), български революционер
- Йордан Грабулоски (1925 – 1986), скулптор от Социалистическа република Македония
- Йордан Йосифов Калайджията, български революционер, деец на ВМОРО в Гевгели[24]
- Йордан К. Митров (1870 - ?), завършил медицина в Киев[25]
- Йордан Кусев (1861 – 1947), български учител
- Йордан Наумов (1870 – ?), български офицер, генерал-майор
- Йордан Тренков (1880 – 1960), български революционер
- Йордан Цветанов – Орде, български революционер
- Йордан Чкатров (1898 – 1946), български революционер
К[редактиране | редактиране на кода]
Калиник Грабулович (? – след 1843), архимандрит, починал в Дечани[26]- Кирил Янчулев (1896 – 1961), български генерал
- Киро Гаврилоски (1918 – 1944), югославски партизанин
- Кирил Георгиевски (1910 – 1986), югославски партизанин
- Кирил Кръстевски (1909 – 1965), югославски партизанин
- Коне Самарджиев (1854 – 1912), български книжар и издател
- Константин Иванов (1872 – ?), български революционер
- Константин Кондов (1874 – 1929), български революционер
- Константин Куситасев (1900 – 1955), български лекар и общественик, починал в София[27]
- Константин Небреклиев (1851 – ?), български общественик
- Константин Пазов (1872 – 1949), български офицер и общественик
- Константин Помянов (1850 – 1913), български политик, депутат, журналист, министър на правосъдието
- Коста Църнушанов (1903 – 1996), български просветен деятел
- Коле Чашуле (1921 – 2009), югославски партизанин, политик и македонски писател
- Костадин Дингов (около 1815 – 1895), български възрожденски деец, учител, свещеник и общинар
- Коте Пазов (1826 – 1901), български просветен деец и общественик
- Коце Ковилов (1878 – ?), български революционер
- Коце Солунски (1922 – ), писател от Северна Македония
- Кочо Китановски (1927 – 1994), политик от Социалистическа Северна Македония
- Кочо Колищърков, български учител и революционер, четник на ВМОРО в Гевгелийско[24]
- Крис Иванов, български емигрантски деец, президент на МПО
- Круме Волнаровски (1909 – 1944), югославски партизанин
- Круме Кепески (1908 – 1988), граматик на македонския литературен език
- Кръсте Цървенковски, македонски югославски комунистически лидер
- Кръстьо Гермов (1875 – ?), български революционер, югославски политик
- Кузман Йосифовски (1915 – 1944), югославски партизанин
- Крум Тошев (1912 – 1976), учен от Социалистическа република Македония
Л[редактиране | редактиране на кода]
- Лазар Лазаров (1889 - 1974), български художник
- Лазар Нанчев, български архитект, автор на емблематични сгради в Пловдив
- Лиляна Поповска (р. 1956), македонски политик
- Люба Кулева, българска просветна деятелка
- Любен Пауновски (р. 1958), македонски политик
- Любен Георгиевски (1925 – 2009), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Любен Лапе (1910 – 1985), югославски историк
М[редактиране | редактиране на кода]
- Мара Маркова Димитрова – Роза (1918 – 1944), българска партизанка[28]
- Мария Н. Ачкова, завършила в 1910 година акушерство в Одеса[29]
- Мария Зердева, българска учителка
- Марко Цепенков (1829 – 1920), български писател и фолклорист
- Методий Кусев (1838 – 1922), български екзархийски митрополит
- Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
- Методи Лепавцов (1905 – 1983), художник от Северна Македония
- Методи Поповски (1902 – 1957), югославски партизанин
- Методия Симоновски (р. 1927), поет и музиколог от Северна Македония
- Методия Стефановски (1926 – ), югославски партизанин и политик от СРМ
- Милан Димев – Контика (1871 – 1909), български революционер от ВМОРО[30]
- Милан Кимов, български просветен деец и революционер
- Милан Конев (1881 – 1923), български духовник и революционер
- Милан Небреклиев, български общественик
- Милан Николов (1878 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов
- Миле Корубин (1922 – 2000), художник от Северна Македония
- Миле Неделковски (1935 – ), български писател от Северна Македония
- Миле Янакиевски (1978 – ), македонски политик, министър на транспорта
- Мирчо Кочов (1865 – 1935), български революционер
- Михаил Иванов (1866 – 1924), български учен, лекар
- Михаил Копанов, български просветен деец и публицист
- Михаил Попев, член прилепския околийски комитет на ВМОРО от есента на 1907 година[31].
- Михаил Янов (1889 - ?), учил медицина в Одеса[32]
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Нада Гешоска (1930 – 2003), актриса от Социалистическа република Македония
Никодим Тисмански (XIV век), църковен деец във Влашко, румънски светец- Никола Дейков (1862 – 1933), български общественик
- Никола Дишков (1852 – 1923), български строителен предприемач[20]
- Никола Иванов (1846 – 1868), български революционер
- Никола Иванов (1883 - ?), завършил химия в Загребския университт в 1912 г.[5]
- Никола Каранджулов (1880 – 1904), български революционер
- Никола Колищърков (1854 – 1920), български фабрикант и революционер[27]
- Никола Кондов (около 1850 – 1910), български общественик и предприемач
- Никола Пешков (1881 – 1903), български революционер
- Никола Шавкулов (1855 – 1930), български банкер
- Николай Христов, завършил медицина в Монпелие в 1882 година[3]
- Нуне Димитров, български революционер, четник на ВМОРО, починал в Гевгели от туберкулоза[33]
О[редактиране | редактиране на кода]
- Ордан Михайловски (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
П[редактиране | редактиране на кода]
- Панталей Баджов (1860 – ?), български просветен деец
- Панталей Иванов Митров (1870 - ?), български военен, завършил право в Брюксел в 1912 година,[25] като ротен командир в 10-и пехотен родопски полк в Хасково снабдява с оръжие ВМОРО[34]
- Пантелей Греков (1912 – 1977), български архитект
- Пантелей (Панто) Георгиев Кусев (1873 - ?), български военен лекар, завършил Солунската българска гимназия в 1891 г.[35] и медицина в Московския университет[15]
- Параскева Лозанчева (1880 – 1936), българска революционерка
- Парашкева Ачкова (1888 – ?), завършила в 1909 година зъболекарство в Нанси[29]
- Пере Ацев, български учител в Прилеп и Воден (1871 – 1880)[36]
- Пере Тошев (1865 – 1912), български революционер
- Перо Ивановски (1920-), югославски партизанин
- Петър Глухия (? – 1923), български революционер от ВМОРО, четник при Гьорче Петров през 1903 година, починал в Цариград[37]
- Петър Големинов (1877 – 1947), български културен деец и юрист
- Петър Колищърков, български общественик
- Петър Крапчев (1887 - ?), български инженер, завършил в 1909 година инженерство в Грац[38]
- Петър Куситасев (1898 – 1979), български архитект, деец на Българските акционни комитети в 1941 г., починал в София[27]
- Петър Мърмев (1884 – 1945), български революционер и публицист
- Петър Наумов, български учител в родния с иград около 1878 година[39]
- Петър Наумоски (1968 – ), баскетболист от Северна Македония
- Петър Попович (1873 – 1945), сръбски архитект
- Петър Сарадинов (1865 – 1923), български революционер
- Петър Толев, български учител в Брезово и революционер от ВМОРО, ръководител на Горни Демирхисар през 1901 година[40][41]
Р[редактиране | редактиране на кода]
- Рампо Спиров (1884 – 1969), български революционер
- Ристо Калчевски (1933 – 1989), художник от Социалистическа република Македония
- Ристо Зердески (1906 – 1970), актьор от Социалистическа република Македония
С[редактиране | редактиране на кода]
- Славко Попантовски (1913 – 1997), югославски партизанин, професор
- Сотир Гулески (1917 – 1985), писател от Социалистическа република Македония
- Сотир Нанев, български офицер и мемоарист
- Спас Лепавцов, активист на македонската емиграция в България
- Спиридон Мирчев (1866 – 1953), български просветен деец
- Спиридон Казанджиев (1858 – 1943), български лекар и аптекар, отворил една от първите аптеки в Солун[42]
- Спиро Петров (? – 1903), български революционер
- Спиро Тошев (1887 – 1971), български революционер
- Стефан Базерковски (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Стефан Зографов, български учител в Прилеп между 1872 – 1877 година[43]
- Стефан Николов (1859 – 1915), български революционер и военен
- Стефан Янчулев (1900 – ?), български публицист и журналист
- Стойна Иванова Бавчанка (1845 – 1927), деятелка на ВМОРО, починала в София
- Стоян Лазов (1871 – 1899), български революционер
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Тале Горанов (? – 1902), български революционер
- Тале Мирчев (1872 – ?), български революционер
- Тале Христов (1878 – 1903), български революционер
-
Ташку Пучеря (Anastase, Taşcu Pucerea), арумънски активист в Румъния, политик, префект на окръг Дуростор (Силистра) от 1922 до 1926 г. - Теодор Капидан (1879 – 1953), румънски езиковед, академик
- Тито Беличанец (1946 – ), юрист от Северна Македония, професор в Скопския университет
- Тоде Бъчварчето, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[11]
- Тоде Спасев, български революционер и общественик
- Тодор Димитров (1884 – 1938), български учен, преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на СУ (днес Лесотехнически университет)
- Тодор Найчев, български революционер
- Тодор Попадамов (1883 – 1960) български революционер
- Тодор Станков (1875 – 1938) български революционер, радовишки войвода на ВМОРО
- Тодорка Кондова-Зафировска (1927 – 2003), актриса и режисьорка
- Тодорка Оровчанец (1914 – 2005), юрист от Социалистическа република Македония
- Тома Захариев (1884 – 1940), български учен, лесовъд, преподавател Агрономо-лесовъдния факултет на СУ (днес Лесотехнически университет)
- Тоше Проески (1981 – 2007), поппевец от Северна Македония
Ф[редактиране | редактиране на кода]
- Филип К. Бурмев (1869 – 1959), български химик[14]
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Харалампи Грашев (1869 – 1938), български общественик
- Харалампи Пешков (1877 – 1902), български революционер
- Харалампи Попов, български учител
- Христо Димчев (1887 - 1963), български юрист
- Христо Колчаков, учител в българското взаимно училище в родния си град между 1859 – 1864 година, след това се занимава с търговия[44]
- Христо Логотет (1775/1780 – около 1850), български общественик
- Христо Оклев (? – 1903), български революционер
- Христо Милчинов, български революционер
- Христо Тасламичев, български строител
Ц[редактиране | редактиране на кода]
- Цветанка Сенокозлиева (1875 – 1906), българска учителка и революционерка
Ю[редактиране | редактиране на кода]
- Юрдан Иванов (1862 – 1907), български публицист, историк, библиограф, публицист и финансист
- Юрдан Колчаков (1865 – ?), български военен деец
- Юрдан Попконстантинов, български революционер и учител
Я[редактиране | редактиране на кода]
- Яшар Ахмедовски (р. 1964), сръбски певец
Опълченци от Прилеп[редактиране | редактиране на кода]
- Викул (Секул) Алексиев, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 26 май 1877 година постъпва в I рота на I дружина[45]
- Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[46]
- Иван Симеонов, I опълченска дружина[47]
- Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[46]
- Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[48]
- Христо Илиев, IV опълченска дружина[46]
Македоно-одрински опълченци от Прилеп[редактиране | редактиране на кода]
- Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[49]
- Борис Милчинов, 40-годишен, 5 рота на 3 одринска дружина[50]
- Георги Т. Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[51]
- Дим. Ил. Ачков, 25-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[51]
- Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[52]
- Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[53]
- Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 серска дружина[54]
- Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[51]
- Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[51]
- Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[55]
Починали в Прилеп[редактиране | редактиране на кода]
- Ангел Морев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[56]
- Андрей Василев Таралежков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[57]
- Бохос Хачадуров Бохосян, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[58]
- Васил Кирилов Гогов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[59]
- Владимир Попстефанов Димитров, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[60]
- Герасим Първанов Ценов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[61]
- Григор Николов Козничански, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[62]
- Григор Стоицов Вълков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[63]
- Димитър Иванов Робев (1890 – 1907), български революционер
- Димитър Славеев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[64]
- Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
- Йордан Гавазов (? – 1898), български революционер;
- Коста Димитров Мишев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[65]
- Крум Симеонов Стоянов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[66]
- Лазар Обретенов Лазаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[67]
- Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
- Никола Андреев Мешев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[68]
- Никола Стефанов Елкин, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[69]
- Панайот Бобаров Костадинов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[70]
- Паскал Николов Пумпалов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[71]
- Петър Юруков (1882 – 1905), български революционер
- Ради Петров Футеков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[72]
- Спас Гарда (? – 1912), сръбски революционер
- Стефан Димитров Гьошев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[73]
- Стефан Елкин Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[74]
- Стоян Лазов (1871 – 1899), български революционер
- Стоян Станев Илиев, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[75]
- Тодор Дочев (1882 – 1909), български революционер
- Тодор Стоянов Геров, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[76]
- Тома Илиев Томов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[77]
- Христо Чемков (? – 1898), български революционер
- Юрдан Попконстантинов, български революционер и учител
- Пандо Стойчевски (1922 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Киро Нацев (1918 – 1942), югославски партизанин, народен герой на Югославия
- Злате Михайловски (1926 – 1944), народен герой на Югославия
- Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
- Павле Наумоски (1885 – 1961), духовник
Свързани с Прилеп[редактиране | редактиране на кода]
- Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 – 1860-те години[78]
- Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[79]
- Димитър Лепавцов (1915 – 1982), български писател, по произход от Прилеп
- Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877 – 1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[80]
- Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850 – 1860 година[81]
- Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[82]
- Никола Крапчев (1903 – 1992), български финансист и общественик; член на Контролната комисия на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България; роден в София[83]
- Петър Ненков, български духовник и просветен деец от XIX век, директор на Прилепското духовно училище и Прилепското българско мъжко класно училище
- Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на XIX век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[84]
- Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782 – 1825 година[85]
- Христо Тренков (1912 – 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 279. Посетен на 3 септември 2015.
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ Парцел 2. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
- ↑ а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
- ↑ Парцел 65. // София помни. Посетен на 18 април 2018.
- ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
- ↑ Парцел 37. // София помни. Посетен на 4 март 2016.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ а б Парцел 34. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.617.
- ↑ Парцел 44. // София помни. Посетен на 8 април 2016.
- ↑ Секулов, Илия К. Българската екзархия от гледището на международното право. София, 1934.
- ↑ а б Парцел 32. // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Quo Vadis, Bulgaria?. Печатница „Македонска трибуна“, 1937. с. 25 – 34.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.183.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
- ↑ а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
- ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 84.
- ↑ а б в Парцел 31. // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.55
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
- ↑ Панайотов, Л., Г. Язаров, С. Дамянов. Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.: Военна подготовка и провеждане. София, Военно издателство, 1992. с. 119.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.53.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 78.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.448.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Парцел 38. // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.257.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.347.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 143.
- ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, с. 440.
- ↑ а б в г Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 1
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 553, л. 4
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 7
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 183
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 143, л. 27
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 552, л. 15
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 24
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 51, 52; а.е. 304, л. 19
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 30, 31
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 11
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 293, л. 84
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 9
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 539, л. 61
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 426, л. 66, 67
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 134
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41; а.е. 293, л. 88; а.е. 531, л. 70
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 292, л. 71
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.484.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.253, 287.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
- ↑ Парцел 116. // София помни. Посетен на 15 април 2018.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.47.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.230.
Портал „
