Юрдан Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историка и журналиста. За българския политик вижте Йордан Мирчев.

Юрдан Иванов
български икономист
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област История

Юрдан (Йордан) Иванов Мирчев е български журналист, историк, библиограф и финансист, действителен член на Българското книжовно дружество.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден през 1862 година в Прилеп, учи в родния си град. Работи като писар в търговската фирма „Братя Факарови“. В края на 1876 година започва работа в кантората им в Солун. От януари 1880 година се премества в столицата на новоосвободена България София, където работи като писар в Софийското губернаторство, а по-късно е чиновник в Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите (1884 - 1906) и Българската народна банка (1906 – 1907). От 1894 до 1895 година учи търговско право в Софийския университет.

На 19 юли 1881 година е избран за подсекретар на Българомакедонското благотворително дружество.[2]

Иванов публикува множество статии, главно по финансови и икономически въпроси. В 1885 година участва в първия социалистически кръжок на Димитър Благоев. През 1891-1892 година издава основния си труд „Български периодичен печат от възраждането му до днес (1844 - 1890)“, първи том от разширен вариант на който е издаден през 1893 година. В 1893 - 1894 година издава седмичника „Югозападна България“. В 1894 година е сред организаторите на първия събор на българските журналисти. В 1895 година е член основател на Българското икономическо дружество. Иванов е първият биограф на Трайко Китанчев. В 1898 година става дописен член, а през 1900 година - действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. В 1902 година излиза книгата му „Българските ценни книжа“ (на френски език). В 1905 година публикува в Сборника за народни умотворения, наука и книжнина, книга ХХІ „Документи по нашето възраждане“, в които има 163 писма от и до видни български възрожденци.

Умира през 1907 година в София.[3][4][5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 350.
  2. Уставъ на Българо-Македонското благотворително дружество въ София. София, Държавна печатница, 1881. с. 7.
  3. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 105.
  4. Енциклопедия България, том 3, София, Издателство на БАН, 1982, стр. 23.
  5. Парцел 65. // София помни. Посетен на 18 април 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония