Българско икономическо дружество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Настоятелството на дружеството на 40-годишния юбилей през 1935 година

Българското икономическо дружество (БИД) е българска организация, съществувала от 1895 до 1949 година.

Дружеството е основано на 9 март 1895 година и в продължение на десетилетия е основно средище за обсъждане на въпроси от областта на икономическата наука.[1] В него членуват държавни служители, представители на академичните и деловите среди, както и много общественици и политици, а официалното му издание Списание на Българското икономическо дружество е най-авторитетният форум за икономически публикации в страната.

В началото на дейността си БИД си поставя за цел събирането на данни за състоянието на икономиката и пропагандирането на протекционизма. През този период основната членска маса на дружеството са държавните чиновници, а финансирането на списанието идва главно от абонаменти на държавни институции и полудържавни предприятия, като Земеделските каси.[2] Скритото или явно държавно субсидиране на БИД продължава и през следващите десетилетия, като за това допринася фактът, че много негови членове заемат важни постове в администрацията, Българската народна банка и други държавни предприятия. Въпреки това, БИД полага усилия за запазване на надпартийността в дейността си.[3]

От средата на 1930-те години дейността на дружеството, като повечето му членове се придържат към модерните за времето корпоративистки възгледи.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година проправителствената политизация става още по-ясно изразена. През лятото на 1949 година председателят на Управителния съвет Иван Стефанов внася предложение за саморазпускане на дружеството, следвайки правителствената политика за неговата трансформация по съветски модел – в Икономически институт при Българската академия на науките и специализирана секция в Съюза на научните работници.[4]

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

... ?
1901-1906 Бончо Боев
... ?
?-1949 Иван Стефанов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аврамов 2007, с. 392.
  2. Аврамов 2007, с. 393 – 395.
  3. Аврамов 2007, с. 400 – 402.
  4. Аврамов 2007, с. 404 – 405.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2.