Захария Мирчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Захария Мирчева
българска учителка
Родена
1869 г.
Починала
1956 г. (87 г.)
Научна дейност
Работила вПрилепското българска девическо училище

Захария Мирчева-Грашева е българска просветна деятелка от късното Българско възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена в 1869 година в град Прилеп, тогава в Османската империя.[1] Става учителка и преподава в различни градове в Македония - в Щип и родния си Прилеп.[1] В учебната 1888 година става директорка на Прилепското българска девическо училище, наследявайки Ташка Мартинова. Мирчева работи като директорка и в следващата учебна година. По време на нейното директорство се отваря II клас в учебната 1888/1889 година в Прилепското училище.[2]

Захария Грашева (по баща Мирчева) е сестра на видния български просветен деец Спиридон Мойсов Мирчев (Мойсомирчев).

Съпруга е на Харалампи Грашев.[1] Двамата имат шест деца – Люба, Методи, Кирил, Асен, Крум и Борис. Методи Грашев и Кирил Грашев са български офицери. Методи загива през Първата световна война.[3] Борис Грашев (1906 – 1987) играе във ФК „Славия“, голмайстор е на финала на 22 август 1926 г. между „Славия“ и „Владислав“ (Варна). Захария Грашева умира в 1956 година.[1]

От най-малкия си син Борис Грашев Захария и Харалампи имат две внучки - Лиляна и Румяна. Лиляна Грашева (1936 - 2021) е видна изследователка на средновековната българска литература.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 68.
  2. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 138.
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8; а.е. 331, л. 46
Ташка Мартинова директорка на Прилепското българско девическо класно училище
(1888 – 1890)
Евгания Ракиджиева