Харалампи Грашев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харалампи Грашев
български общественик

Роден
Починал
1938 г. (69 г.)

Образование Солунска българска мъжка гимназия

Харалампи (Хараламби) Илиев Грашев е български учител, търговец и общественик от Македония, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Харалампи Грашев е роден през 1869 година в град Прилеп, тогава в Османската империя.[1] Завършва Солунската българска мъжка гимназия в 1887 година. Работи като учител в Прилеп, Щип и Кратово от 1888 до 1898 година.[2][3]

Работи като чиновник в Главната дирекция на статистиката.[2]

Грашев подкрепя Върховния комитет в конфликта му с Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4][5] В 1905 година е един от инициаторите за основаването на Прилепската спомагателна дружба.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в нестроева рота на 3 солунска дружина.[7]

През октомври 1921 година на Третия велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Милев, д-р Александър Станишев, Наум Томалевски, Йордан Бадев, Наум Гьондов, Никола Стоянов, Божирад Татарчев, Андрей Кожухаров, и Андон Пиперевски.[8]

Умира в 1938 година в София.[1]

Харалампи Грашев и съпругата му Захария имат шест деца – Люба, Методи, Кирил, Асен, Крум и Борис. Методи Грашев и Кирил Грашев са български офицери. Методи загива през Първата световна война.[9] Борис Грашев (1906 – 1987) играе във ФК „Славия“, голмайстор е на финала на 22 август 1926 г. между „Славия“ и „Владислав“ (Варна).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Парцел 7. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  2. а б Попсавова, Дора (съставител). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г.. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 68.
  3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд № 381 до фонд № 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 89.
  4. Спространов, Евтим. Дневник, том I (1901 – 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 178, 212.
  5. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, ВЕДА-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 50.
  6. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. София, Македонска библиотека № 6. Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 348.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 183.
  8. Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 9 януари 2016.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8; а.е. 331, л. 46
     Портал „Македония“         Портал „Македония