Лиляна Грашева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лиляна Грашева
българска литературна историчка
Родена
Починала
2021 г. (84 г.)

Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата
Работила вПловдивски университет
Институт за литература при БАН

Лиляна Борисова Грашева е българска литературна историчка медиевистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лиляна Грашева е родена в София на 6 декември 1936 г. в семейството на Борис Грашев. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1969 г. защитава дисертация на тема „Художествени особености на старобългарската литература“.[1] Научен сътрудник в Института за литература при Българската академия на науките (1965 – 1999; от 1985 г. – старши научен сътрудник II степен).

Член е на редакционната колегия на „Старобългарска литература“ от създаването му през 1971 г. и е главен негов редактор от 2005 г. Участва в редколегията на „Кирило-Методиевска енциклопедия“. От 1973 до 1980 г. преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.[1]

Удостоена е с орден „Кирил и Методий“ II степен. Научните ѝ интереси са в областта на теорията и поетиката на средновековните литератури и кирило-методиевистиката.[1]

Умира на 4 ноември 2021 г.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Лиляна Грашева, сайт на издателството на БАН „Марин Дринов“.
  2. Евгени Зашев, In memoriam, сайт на Кирило-Методиевския научен център при БАН.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]