Спиридон Мирчев
| Спиридон Мирчев | |
| български учител | |
 Учител в Прилепското българско училище, 1892/1893 година | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 1953 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Деца | Боян Мирчев Петър Мирчев Кирил Мирчев |
| Спиридон Мирчев в Общомедия | |
Спиридон Мойсов Мирчев (Мойсомирчев) е български просветен деец от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Спиридон Мирчев е роден през 1865 година в големия македонски град Прилеп. От 1884 до 1887 година учи в Прилеп и София.[1] Става учител и от 1887 до 1894 година преподава математика в Прилепското българско училище и е секретар на Прилепската българска община.[1] В 1894 - 1895 година преподава в Крушево.[1] в 1896 година е секретар на Охридската българска митрополия. От 1897 до 1913 година е секретар на Пелагонийската митрополия.[1] Едновременно с това е екзархийски училищен инспектор в Охридско и Битолско. Преподава и в българската гимназия в Битоля.[2][3][1]
След Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е арестуван. В османските документи пише: българин, православен от махалата Султание, обвинен, че „със закани убеждавал патриаршистите да се присъединят към Българската екзархия; за разбойника Коле съставял тайни писма за убийството на ония,[4] които се противопоставяли; и се заканвал да се пишат и изпращат петиции за присъединяване“. Затворен е в следствения арест и амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година Мирчев отказва да подпише декларация, че не е българин, а сърбин и на 26 юли 1913 година е екстерниран в България със семейството си.[6] Установяват се в София. Със Стефка Мирчева Спиридон Мирчев има трима сина - журналиста и икономист Боян Мирчев, писателя Петър Мирчев и езиковеда Кирил Мирчев. Стефка Мирчева е един от прототипите на Султана от „Железният светилник“ на Димитър Талев, приятел на семейство Мирчеви.[7]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Мойсо Мирчев | Пере Мирчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Спиридон Мирчев (1866 – 1953) | Стефка Мирчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ахил Чальовски (1887 – ?) | Невена Мирчева | Боян Мирчев (1900 – 1992) | Кирил Мирчев (1902 – 1975) | Петър Мирчев (1907 – 1991) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лиляна Чаловска (1920 – 1997) | Богдан Мирчев (р. 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Богдан Мирчев | Боян Мирчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 245.
- ↑ Минчева, Галина. В рода на Богдан Мирчев има учени и журналисти, вестник „Сега“, 25.8.2001 г.
- ↑ Боян Мирчев - Биография
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 152. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 153. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 34.
- ↑ Минчева, Галина. В рода на Богдан Мирчев има учени и журналисти // Сега, 25 август 2001 г. Архивиран от оригинала на 2 октомври 2021. Посетен на 2 октомври 2021 г.
