Петър Мирчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Мирчев
български писател
Роден
Починал
1991 г. (84 г.)

Образование Университет за национално и световно стопанство

Петър Спиридонов Мирчев е български писател, журналист, икономист, езиковед и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мирчев е роден в 1907 година в големия западномакедонски град Битоля в семейството на учителя Спиридон (1866 - 1953) и Стефка Мирчеви. Брат е на журналиста, икономист и революционер Боян Мирчев и на езиковеда Кирил Мирчев. Петър Мирчев завършва търговската гимназия в София и след това в период от няколко години работи в Македонската кооперативна банка. Завършва Свободния университет (сега УНСС) по-късно и започва работа като журналист. Сътрудничи във вестник „Зора“. В младежките си години Мирчев дейно участва в младежката организация на ВМРО.

След разгрома на Югославия през април 1941 година участва в учредяването на Български акционен комитет в Прилеп[1] и е избран в местното прилепско настоятелство на Илинденска организация.[2]

Сътрудник е на Института за български език към Българската академия на науките в периода 1952 – 1964 година. След като се пенсионира, Мирчев се отдава на писателска дейност. Умира в 1991 година.[3]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Мирчев е автор на документални романи и други. Някои от най-известните му книги са:

  • „София от завчера“ (1969)
  • „Кипежът“ (1971)
  • „Етрополецът“ (1977)
  • „Спомените на ендо софиянче“
  • „Началото“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 112.
  2. Илюстрация Илинден, ноември 1941, година 13, книга 9 (129), стр. 13.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 172.
     Портал „Македония“         Портал „Македония