Лиляна Чаловска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лиляна Чаловска
Лиляна Чаловска
политик
Родена
Починала

Лиляна Ахилова Чаловска или Чальовска (на македонска литературна норма: Лилјана Чаловска) е македонска комунистическа активистка. Тя е първа съпруга на Лазар Колишевски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чаловска е роден в Битоля, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци.[1] Следва в Белград, където като активна участничка в комунистическото движение е арестувана. Член на СКЮ от 1940 година. След анексирането на Вардарска Македония от България през 1941 г. като опасна комунистка е арестувана и държана в полицейския участък в Битоля. По нареждане на генерал Васил Бойдев тя е освободена. Става член на новоучреденото българско читалище „Дамян Груев” в Битоля. Делегат е на второто заседание на АВНОЮ. Тя е един от организаторите на първия конгрес на Народноосвободителния съюз на Македония на 21 декември 1944 година във Фущани и негов ръководител. Участник е в АСНОМ и е избрана за член на неговия президиум. Народен пратеник в Събранието на Македония и в Съюзното събрание. През 1955 година Колишевски се развежда с нея, като със съгласието на властите тя заминава за Франция, а той след разрешение на Александър Ранкович, се жени за 22-годишната студентка Требиняц.[2]

Член е на Дружество на писателите на Македония и автор на няколко сбирки поезия като: „Бдение за Виетнам“ (1967), „Антидневник“ (1971), „Пребир“ (1972), „Пергел“ (1974), „Повесница“ (1977), „Поморянски песни“ (1981), „Стихови“ (1981).[3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Аптека „Ахил Чаловски“ в Битоля, 30-те година на XX век. Фото Братя Манаки

Дядо и по майчина линия е Спиридон Мирчев отявлен деец на българското училищно и църковно дело в Битоля. Вуйчо ѝ - Кирил Мирчев е един от най-изтъкнатите български учени - езиковед и историк. Другите ѝ вуйчовци - Петър и Боян са също борци за българщината в Македония, дейци на ВМРО. Баща ѝ Ахил участва в Илинденско-Преображенското въстание, където губи крака си.[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония