Лиляна Чаловска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лиляна Чаловска
Лиляна Чаловска
политик
Родена
Починала
20 юли 1997 г. (76 г.)

Лиляна Ахилова Чаловска или Чальовска (на македонска литературна норма: Лилјана Чаловска) е югославска комунистическа активистка. Тя е първа съпруга на Лазар Колишевски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чаловска е родена в град Битоля, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци.[1] Следва в Белград, където като активна участничка в комунистическото движение е арестувана.

Членува в СКЮ от 1940 година. След анексирането на Вардарска Македония от България през есента на 1941 година като опасна комунистка тя и сестра ѝ са арестувани и държани в полицейския участък в Битоля. По нареждане на генерал Васил Бойдев те са освободени, като дъщери на илинденец. Става член на новоучреденото българско читалище „Дамян Груев“ в Битоля.[2] Делегат е на второто заседание на АВНОЮ. Тя е един от организаторите на първия конгрес на Народноосвободителния съюз на Македония на 21 декември 1944 година във Фущани и е негов ръководител. Участник е в АСНОМ и е избрана за член на неговия президиум.

Народен пратеник е в Събранието на Македония и в Съюзното събрание. През 1955 година Колишевски се развежда с нея, като със съгласието на властите тя заминава за Франция, а той след разрешение на Александър Ранкович, се жени за 22-годишната студентка – сръбкинята Соня Требиняц.[3]

Член е на Дружество на писателите на Македония и автор на няколко сбирки поезия като: „Бдение за Виетнам“ (1967), „Антидневник“ (1971), „Пребир“ (1972), „Пергел“ (1974), „Повесница“ (1977), „Поморянски песни“ (1981), „Стихови“ (1981).[4]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Дядо ѝ по майчина линия е Спиридон Мирчев отявлен деец на българското училищно и църковно дело в Битоля. Вуйчо ѝ - Кирил Мирчев е един от най-изтъкнатите български учени - езиковед и историк. Другите ѝ вуйчовци - Петър и Боян са също борци за българщината в Македония, дейци на ВМРО. Баща ѝ Ахил Чальовски участва в Илинденско-Преображенското въстание, където губи крака си.[5] Той е член на Битолския Български акционен комитет през 1941 година.[6][7]

 
 
 
Мино Чальовски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аврам Чальовски
(1854 — 1943)
 
 
 
Димитър Чальовски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евстатий Чальовски
(1885 — 1943)
 
Манол Чальовски
(1888 — ?)
 
Ахил Чальовски
(1887 — ?)
 
Невена Мирчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Драга Чаловска
 
Лиляна Чаловска
(1920 — 1997)
 
Цветанка Чаловска
 
Тодор Чаловски
(1945 — 2015)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яне Чаловски
(р. 1973)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]