Лиляна Чаловска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лиляна Чаловска
Лиляна Чаловска
политик
Родена
Починала
20 юли 1997 г. (76 г.)

Лиляна Ахилова Чаловска или Чальовска (на македонска литературна норма: Лилјана Чаловска) е македонска комунистическа активистка. Тя е първа съпруга на Лазар Колишевски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чаловска е роден в Битоля, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци.[1] Следва в Белград, където като активна участничка в комунистическото движение е арестувана. Член на СКЮ от 1940 година. След анексирането на Вардарска Македония от България през 1941 г. като опасна комунистка е арестувана и държана в полицейския участък в Битоля. По нареждане на генерал Васил Бойдев тя е освободена. Става член на новоучреденото българско читалище „Дамян Груев” в Битоля. Делегат е на второто заседание на АВНОЮ. Тя е един от организаторите на първия конгрес на Народноосвободителния съюз на Македония на 21 декември 1944 година във Фущани и негов ръководител. Участник е в АСНОМ и е избрана за член на неговия президиум. Народен пратеник в Събранието на Македония и в Съюзното събрание. През 1955 година Колишевски се развежда с нея, като със съгласието на властите тя заминава за Франция, а той след разрешение на Александър Ранкович, се жени за 22-годишната студентка Требиняц.[2]

Член е на Дружество на писателите на Македония и автор на няколко сбирки поезия като: „Бдение за Виетнам“ (1967), „Антидневник“ (1971), „Пребир“ (1972), „Пергел“ (1974), „Повесница“ (1977), „Поморянски песни“ (1981), „Стихови“ (1981).[3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Аптека „Ахил Чаловски“ в Битоля, 30-те година на XX век. Фото Братя Манаки

Дядо и по майчина линия е Спиридон Мирчев отявлен деец на българското училищно и църковно дело в Битоля. Вуйчо ѝ - Кирил Мирчев е един от най-изтъкнатите български учени - езиковед и историк. Другите ѝ вуйчовци - Петър и Боян са също борци за българщината в Македония, дейци на ВМРО. Баща ѝ Ахил участва в Илинденско-Преображенското въстание, където губи крака си.[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония