Никола Шавкулов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Никола Шавкулов
български търговец
Никола Шавкулов със съпругата му Екатерина и двете им деца - Василка и Иван. София, 1903 г. Фото Димитър Карастоянов
Никола Шавкулов със съпругата му Екатерина и двете им деца - Василка и Иван. София, 1903 г. Фото Димитър Карастоянов

Роден
1855 г.
Починал
1930 г. (75 г.)
Подпис Nicola Chafcouloff Signature (vectorized).svg
Никола Шавкулов в Общомедия

Никола Иванов Шавкулов е виден български търговец от първата половина на XX век, съсобственик на фирмата „Братя Шавкулови“.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Шавкулов е роден в 1855 година в големия македонски български град Прилеп.[2] Най-малък син е в голямото търговско семейство на Иван и Темяна Шавкулови. В 60-те години на XIX век пожар унищожава чифлика на Шавкулови в Плетвар и семейството изпада в бедност.[3] На 10-12 година работи като слуга в хана на Мирче Хаджийовков, съпруг на сестра му Мария, в Прилеп. В 1879 година е основана фирмата за търговия с кожи „Братя Шавкулови“, като Никола се установява в Солун, където поема кожите изпратени от Африка.[2]

Покана за сватбата на Никола Шавкулов и Екатерина Хаджимишева, 16 януари 1897 г.

Никола Шавкулов се жени в 1897 година за Екатерина Хаджимишева (1873-1948), с която имат четири деца: Василка (1897–1982), Иван (1900–1976), Борис (1909-1990) и Радко (1912–1967), всичките родени в Солун.[2]

В Солун Шавкулов се занимава активно с обществена дейност. Заедно с брат си Димитър и други заможни солунски българи се опитва да учредят българска банка в Солун, която да кредитира бизнесите на македонските българи, но начинанието пропада, след като не среща подкрепа от българската държава и от Българската народна банка. Никола Шавкулов е един от основните дарители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и наследилата я Вътрешна македонска революционна организация - за освободителното дело в Македония в продължение на над 30 години даряват 200 000 златни лева. Никола Шавкулов дълги години е член на комисията на ВМРО за събиране на паричните налози от българското македонско население в Солун.[3] Председател на Комитета за създаване на българска болница в Солун.[2]

След като Солун попада в Гърция през Балканските войни, в 1913 година заедно с брат си Димитър се установява в София, където двамата продължават да се занимават с търговия с кожи до 1921 година, когато притиснати от новопоявилите се гумени цървули, закриват фирмата.[3] През 1922 година Никола Шавкулов основава собствена фирма „Никола Шавкулов акционерно дружество“, която продължава да се занимава с търговия с кожи и друга търговска дейност.[2]

Умира в София в 1929[2] или в 1930 година.[1] В завещанието си Шавкулов задължава наследниците си да отделят от приходите на дружеството по 20 000 лева годишно в продължение на пет години в полза на сиропиталището „Битоля“, ръководено от Македонското женско благотворително дружество.[2]

Къщата му на ъгъла на улиците „Раковска“ и „Цар Освободител“ е емблематична софийска сграда, изградена във виенски стил и завършена през 1925 г.[4] След Деветосептемврийския преврат, в 1947 година тя е национализирана от новите власти.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Парцел 30. // София помни. Посетен на 2016-01-18.
  2. а б в г д е ж з и Личности. Шавкулов, Никола Иванов. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 2017-12-01.
  3. а б в Родове. Шавкулови. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 2017-12-04.
  4. Тодорова, Ана. „Моята българска история“ търси личните спомени на българите. // Дневник. Посетен на 2016-01-18.
     Портал „Македония“         Портал „Македония