Григорий Акиндин
| Григорий Акиндин Γρηγόριος Ἀκίνδυνος | |
| византийски богослов | |
| Роден |
около 1300 г.
|
|---|---|
| Починал | 1348 г.
|
| Религия | православие |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Средновековна философия |
| Интереси | Теология |
Григорий Акиндин (на старогръцки: Γρηγόριος Ἀκίνδυνος) е византийски теолог от XIV век от български произход,[1][2][3] участник в спора за Таворската светлина.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден в македонския град Прилеп, Акиндин учи в Солун при Тома Магистър и Григорий Вриений. Става почитател на Никифор Григора след като приятелят му Валсамон му показва негов астрономически трактат в 1332 година. Акиндин му пише писмо, в което го нарича „море от мъдрост“. От Солун Акиндин смята да отиде в Света гора, но поради неизвестни причини му е отказано.
Акиндин е участник в спора за Таворската светлина между Григорий Палама и Варлаам Калабрийски през 40-те години на века. Акиндин, който е ученик на Палама, посредничи между двамата от 1337, като предупреждава Варлаам в 1340, че нападките срещу доктрината на Палама са напразни. Но от 1341 година Акиндин застава на критични позиции срещу паламизма и го отхвърля като масалианство. Така става най-големият противник на Палама след оттеглянето на Варлаам в Калабрия. Акиндин е отлъчен на Константинополския събор в 1347 и умира в изгнание, подобно на Варлаам, вероятно от чумната епидемия в 1348 година.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Patrologia Graeca vol. 151.
- Angela Constantinides Hero, Letters of Gregory Akindynos, Harvard Univ Press (1983), ISBN 0-88402-107-6.
- J.-S. Nadal, "La critique par Akindynos de l'herméneutique patristique de Palamas", Istina 19 (1974), 297-328.
- J. Nadal Cañellas, ed. Gregorii Acindyni refutationes duae operis Gregorii Palamae cui titulus Dialogus inter Orthodoxum et Barlaamitam (Louvain 1995). [= Corpus Christianorum Series Graeca, 31.] (Гръцки текст на трактати на Акиндин срещу труд на Палама озаглавен Диалог между православен и варламит.)
- J. Nadal Cañellas, La résistance d' Akindynos à Grégoire Palamas. Enquête historique, avec traduction et commentaire de quatre traités édités récemment. I-II (Louvain 2003) [= Spicilegium Sacrum Lovaniense. Études et documents 50 - 51]. (Френски превод, с исторически коментар на трактатите, издадени от Надал Канеляс в 1995.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Angela Constantinides Hero as ed., Letters of Gregory Akindynos: Greek Text and English Translation, Volume 21 от Corpus fontium historiae Byzantinae, Dumbarton Oaks, Research Library and Collection, 1983, ISBN 0-88402-107-6, p. IX.
- ↑ Maurice LaBauve Hébert, Hesychasm, Word-weaving, and Slavic Hagiography: The Literary School of Patriarch Euthymius, Brown University, 1992, p. 478.
- ↑ Ihor Ševčenko, Society and Intellectual Life in Late Byzantium, Vol. 137 of Collected Studies, Variorum Reprint, 1981, ISBN 0-86078-083-X, p 74.
