Кочанчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кочанчани (единствено число кочанчанец/кочанчанка, на македонска литературна норма: кочанчани, кочанчанец, кочанчанка) са жителите на град Кочани, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Кочани[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Александър Алексиев (1929 – 2006), писател от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Манов, български военен, полковник
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел, спомоществовател на „История на великий Александра македонца“ на Христо Василев (1844) и „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Аверкий Попстоянов (1852)[1]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Наков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[2]

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Наков (23 април 1870 – 1929), български просветен деец и революционер

Й[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Георгиев – Шишко, български революционер от ВМОРО, член на кочанския революционен комитет през 1905 година[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Димитров, четник на ВМОРО, загинал на 2 октомври 1910 в Кочанско[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Мишов, деец на ВМОРО[5]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Джидров (? - 1922), деец на ВМРО, убит през 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[6]
  • Flag of North Macedonia.svg Константин Апостолов (1933 – 2008), лекар от Република Македония, член-кореспондент
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Антов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Паунов Златев, български революционер, сред първите заклети членове на ВМОРО в Кочани, дългогодишен член на околийския революционен комитет, починал в Кочани[7]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Теодоси Минев (1867 – 1902), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Траян Иванов (? – 1926), деец на ВМРО

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Христо Хаджиандонов, кочански войвода на ВМОРО през 1915 година[9]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Цеко Попиванов (1907 – 1944), югославски партизанин, деец на НОВМ, поет и писател

Починали в Кочани[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Медаров (1902 – 1946), български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Захари Стоилов Илиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стойнов, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Стоянов Китанов, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Митев Ханджиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[13]

Свързани с Кочани[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Никола Христов, български революционер и кочански войвода от октомври 1905 година[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Симон, български революционер, кочански войвода, загинал с шестимата си четници в битка с турски аскер в Кочанската планина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Станоя Стоянов Станчев, български революционер от ВМОРО, първо кочански селски войвода, а след това четник при Панчо Михайлов[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.34.
  2. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  3. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.105
  4. Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
  5. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 200.
  6. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 710.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 60.
  8. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 175.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 6, л. 38
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 103
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 54
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 29, 30
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 179.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 151.
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.155
     Портал „Македония“         Портал „Македония