Кочанчани
Кочанчани (единствено число кочанчанец/кочанчанка, на македонска литературна норма: кочанчани, кочанчанец, кочанчанка) са жителите на град Кочани, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Кочани
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
Александър Алексиев (1929 – 2006), писател от Република Македония
Александър Манов, български военен, полковник- Ангел, спомоществовател на „История на великий Александра македонца“ на Христо Попвасилев (1844) и „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Аверкий Попстоянов (1852)[1]
- Ангел Атанасов (1881 – 1952), български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски[2]
- Арсен Георгиев, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[3]
- Благой Зашов (р. 1945), северномакедонски юрист и политик, заместник-председател на Събранието на страната
- Благой Попов (1923 – 2014), математик от Република Македония, академик
- Благой Попов (1920 – 1992), югославски политик, член на Председателството на СРМ
- Благородна Дулич (1941 - 2019), северномакедонска юристка, политик, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
- Бойка Вапцарова (1913 – 2003), българска общественичка, съпруга на поета Никола Вапцаров
- Борис Стойчев (1926 – 2009), театрален деец от Република Македония
- Бранко Пендовски (1927 - 2011), писател от Република Македония
- Владимир Хаджиниколов (1878 – ?), български революционер
- Влатко Серафимов (р. 1963), северномакедонски политик, депутат от СДСМ
- Георги Антонов Суранджиев, български революционер
- Георги Попов (1874 – 1907), български революционер от ВМОРО
- Григор Трендов, български духовник и общественик
- Димитър Наков (1884 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 година[4]
- Димитър Райчев (1847 – 1909), български революционер, участник в Българското опълчение (1877 – 1878)
- Драган Данев (р. 1974), северномакедонски политик
- Драги Арсов (1937 – 2019), подпредседател на първото Събрание на Република Македония през 1991 г.
- Евтим Наков (1870 – 1929), български просветен деец и революционер
- Йордан Георгиев–Шишко, български революционер от ВМОРО, член на кочанския революционен комитет през 1905 година[5]
- Йордан Димитров (? – 1910), четник на ВМОРО, загинал на 2 октомври 1910 година в Кочанско[6]
- Йордан Мишов, деец на ВМОРО[7]
- Кирил Джидров (? - 1922), деец на ВМРО
- Кирил Зъмбов (1931 – 2009), ядрен физик от Република Македония
- Константин Апостолов (1933 – 2008), лекар от Република Македония, член-кореспондент
- Коце Антов (? - 1912), български революционер, деец на ВМОРО
- Коце Паунов Златев - Куюнджи, български революционер от ВМОРО
- Любомир Янев (р. 1962), северномакедонски политик
- Магдалена Манаскова (р. 1981), северномакедонски политик
- Малина Попиванова (1902 – 1954), югославска комунистка
- Мария Ангелова (р. 1978), северномакедонска юристка и политик
- Миле Стоилков (1883 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[8]
- Миле Хадживасилев (1922 - 2010), юрист от Република Македония
- Никола Вражалски (1914 – 1997), юрист от Република Македония
- Петър Захариев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Груйчин[9]
- Саздо Попиванов (1876 - 1928), български революционер от ВМРО
- Сашко Насев (р. 1966), северномакедонски писател
- Серафим Барутчийски (1869 – 1948), български педагог
- Стево Теодосиевски (1924 – 1997), музикант от Република Македония
- Стефан Митанов, български духовник и революционер
- Стефан Попгеоргиев (1850 – ?), български революционер, войвода на ВМОК
- Стефан Попиванов (1875 – 1930), български и югославски комунистически деец
- Теодоси Минев (1867 – 1902), български революционер
- Тодор Ефремов, български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Ангелов[10]
- Тодор Попйорданов (1904 - 1927), български революционер от ММТРО
- Христо Хаджиандонов, кочански войвода на ВМОРО през 1915 година[11]
- Цеко Попиванов (1907 – 1944), югославски партизанин, поет и писател
Починали в Кочани
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Медаров (1902 – 1946), български революционер, войвода на ВМРО
- Захари Стоилов Илиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[12]
- Иван Стойков (1855 - 1931), български църковен певец и деец
- Иван Стойнов, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[13]
- Миле Стоянов Китанов, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[14]
- Стефан Митев Ханджиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[15]
Свързани с Кочани
[редактиране | редактиране на кода]- Никола Христов, български революционер и кочански войвода от октомври 1905 година[16]
- Симон, български революционер, кочански войвода, загинал с шестимата си четници в битка с турски аскер в Кочанската планина[17]
- Станоя Стоянов Станчев, български революционер от ВМОРО, първо кочански селски войвода, а след това четник при Панчо Михайлов[18]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 34.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 200.
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 175.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 6, л. 38
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 103
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 54
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 29, 30
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 179.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 151.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 155.
