Мокренци
Мокренци (на гръцки: Βαρικιώτες, Варикиотес) са жителите на село Мокрени (Варико), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Мокрени[редактиране | редактиране на кода]
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Анастас Симеонов (1891 – ?), български комунистически деец- Атанас Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[1]
Анастас (Ташко) Попниколов (Αναστάσιος ή Τάσκος Παπανικολάου), гръцки андартски деец от втори клас[2]
В[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Димбарчев, деец на ВМОРО[3]
- Виктория Иванова Богданова (1926 – ?), членка на АФЖ, подпомага партизаните от ЕЛАС, след края на Гражданската война в 1949 година бяга в Югославия, от 1955 г. е в СССР, а в 1961 година със съпруга си Мануил Богданов се установява във Варна, България, оставя спомени за Гражданската война[4]
Г[редактиране | редактиране на кода]
Георги Бобищено, участник в Черногорската армия 1875 – 1878 година[5]- Георги Тасев (? – 1903), български революционер
- Георги Попевтимов (Εεώργιος Παπαευθυμίου), гръцки андартски деец от втори клас, учител[2]
- Григор Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[6]
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Стоянов Нанов, български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Дини Андреев (1883 – 1903), по-малък брат на Никола Андреев, загинал през август 1903 година като четник на Христо Чернопеев в сражението при Султан тепе[8]
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Попданаилов (Данаилов), завършил Костурското българско училище с Никола Андреев и Никола Милев,[9] учител в Българска Блаца[10]
- Йосиф Василев Кондов, български офицер,[11] емигрантски деец, подпредседател на Костурското братство
К[редактиране | редактиране на кода]
- Катина Андреева (1928 – 1949), гръцка и българска партизанка
- Коста Василев Димбарчев (1923 – ?), деец на ЕПОН, ятак на ЕЛАС (1942 – 1944), войник на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година се установява във Варна, България, оставя спомени[12]
- Коста Шапазов, участник в Гръцкото въстание от 1877 – 1878 година[5]
- Кръстю Биралчанов, четник при Яне Сандански в 1903 година[8]
М[редактиране | редактиране на кода]
- Мануил Николов Богданов – Богданче (1921 – ?), партизанин от ЕЛАС в 1942 – 1944 г., войник от ДАГ в Гражданската война в 1947 – 1949 г., от 1949 до 1961 година е емигрант в СССР, след което се установява във Варна, България, оставя спомени за Гражданската война[4]
- Мити Дончев, участник в Гръцкото въстание от 1877 – 1878 година[5]
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Никола Андреев (Алай бей) (1879 – 1911), български революционер и учител
- Никола Богданов, четник при Дзоле Стойчев до 1908 година[8]
- Никола Г. Кондов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[13]
- Никола Диманин, четник при Гоце Делчев в 1903 година[8]
- Никола Костов, четник при Кузо Попдинов в 1905/1906 година[8]
- Никола Манолов Диманов (1931 – ?), деец на ЕПОН, войник на ДАГ в Гражданската война (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1961 година се установява във Варна, България, оставя спомени[12]
- Никола Милев (1881 – 1925), виден български историк и публицист
- Никола Пициков (Νικόλαος Πιτσίκας), гръцки андартски деец от втори клас[2]
- Никола Сиин (? – 1925), български революционер
П[редактиране | редактиране на кода]
- Пано Мокренчето, български революционер от ВМОРО, последователно четник при Никола Дечев, Стоян Димитров и Панчо Константинов[14]
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христо (Ристо) Чаров (1927 – ?), български активист и гръцки комунист[15]
С[редактиране | редактиране на кода]
- Стерьо Диривингов, четник при Яне Сандански в 1903 година[8]
- Симеон Сиин (1863 – 1929), български революционер
- Стефан Иванов Тасев (1872 – след 1943), терорист в Одринско в 1896 – 1898 година, по-късно четник на Христо Чернопеев, участвал в сраженията при Голак, Китка и Султан тепе[8]
- Стоян Ников, четник на Христо Чернопеев, участвал в сраженията при Голак, Китка и Султан тепе[8]
- Стоян Рапов, български революционер от ВМРО, четник в периода 1918 – 1923 г., изселил се в Несебър[16]
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Туши Сиин, войник в Черногорската армия между 1875 и 1878 година[5]
Ф[редактиране | редактиране на кода]
- Флора Кирякова Димбарчева (1926 – ?), членка на ЕПОН от 1944 г., ятачка на ЕЛАС (1944 – 1945), войник на ДАГ в Гражданската война (1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година с мъжа си се установява във Варна, България, оставя спомени[12]
Я[редактиране | редактиране на кода]
- Яне Николов (ок. 1850 – ?), български революционер от ВМОРО
Македоно-одрински опълченци от Мокрени[редактиране | редактиране на кода]
- Илия Ангелов, 4 рота на 8 костурска дружина[17]
- Милан (Михаил) Ангелов, 3 рота на 8 костурска[18]
- Мицо Андонов, 1 рота на 8 костурска[19]
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Анастасия Костова Димбарчева, варненска кардиоложка, по произход от Мокрени
- Владимир Гоев (1925 – 2013), български художник, по произход от Мокрени
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Костурски край - Мокрени // Марио Цветков. Посетен на 21 март 2024 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
- ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 54. Посетен на 28 август 2015.
- ↑ а б в г Славов, Слави. Село Мокрени - Костурско, в: Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - III част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2010. с. 9.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
- ↑ Майски, Н. К. Борисъ Сарафовъ въ Леринско // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 7.
- ↑ а б в г д е ж з Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 12.
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 9.
- ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 87.
- ↑ а б в Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 137. Посетен на 31 август 2015.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 307.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-05.
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
| |||||||||||||||||||||||
