Бабчорци
Бабчорци (на гръцки: Ποιμενικιώτες, Пименикиотес) са жителите на село Бабчор (Пименико), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Бабчор[редактиране | редактиране на кода]
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Апостол Костовски, български революционер, деец на ВМОРО, четник в селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, ранен на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
Атанас Пейков (1903 – 1971), гръцки и български интелектуалец, активист на Гръцката комунистическа партия (ГКП)- Атанас Попниколов (1883 – ?), български ботаник, преподавател в Софийски университет
- Атанас Х. Симидчиев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[3]
- Атанас Янакиев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[4]
- Атанас Янакиев Марковски (1860 – след 1934), борец за църковна независимост и революционер от ВМОРО
В[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Шамановски, гръцки и български комунист
- Васил Цигулевски (? – 1947), гръцки комунист[5]
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Гьоревски (Гюровски) (1883 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
- Георги Доневски (1935 – 2011), председател на Сдружението на децата бежанци от Егейска Македония в Северна Македония
- Георги Консолов (? – 1949), гръцки комунист[6]
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Наумов Димов – Чембера (1868 – 1931), български революционер
З[редактиране | редактиране на кода]
- Зисо Попов (Живко Попов) (1882 – 1944), български революционер
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Трифонов (1893 – ?), български военен деец
- Иван Търпков Тодоров (? – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
- Илия Атанасов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Шеста охридска дружина, ранен през Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[7]
К[редактиране | редактиране на кода]
- Кераца Вишина (1895 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
- Коле Манев (р. 1941), северномакедонски художник
- Коста Алексов (Лексов) (1878 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
- Коста Танасов Манов (1914 – ?), член на ГКП от 1942 г., партизанин на ЕЛАС (1943 – 1944) в батальона на Гоце, отцепил се от ЕЛАС и прехвърлил се във Вардарска Македония, арестуван и затворен (1946 – 1947) войник на ДАГ (1948 – 1949), изпратен е в Румъния на лечение в 1949 г., в 1952 г. заминава за СССР, а в 1958 г. се установява в България, оставя спомени[9]
- Кузо Иванов (1877 – ?), български революционер, деец на ВМОРО[2]
М[редактиране | редактиране на кода]
- Митре Хр. Джуров (Журнов) (1880 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
- Митре Недин, български хайдутин, действал с чета в района на Бабчор през 1878 година.[10]
- Мара Динева Марковска (1897 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
-
Михаил Шариновски-Солунски (1932 – 1999), македоно-австралийски общественик
Н[редактиране | редактиране на кода]
- схимонах Натанаил, със светско име Наум Гъркинов (1900 – 1976), епитроп на Зографския манастир до смъртта си, борец за запазване на българщината в манастира
- Наум Илиев (Ναούμ Ηλιάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, български дейци убиват сестра му Елена и брат му Димитър,[11] отговарял за координирането на действията на гръцките чети в Корещата[2]
- Никола Дамянов Консулов (1868 – 1903), български революционер, десетник в селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
- Никола Иванов (1878 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
- Никола Марковски (1883 – 1966), български революционер
- Никола Филипов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[12]
- Нумо (Нуме) Димев Христов (1878 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
П[редактиране | редактиране на кода]
- Пандо Кондов (Къндов) (1873 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Цигулов, деец на българската емиграция в Австралия, основал през 20-те години на ХХ век заедно с Пеню Сетомчето Македонския дом в Пърт.[13]
Ц[редактиране | редактиране на кода]
- Цвета Боршова (1887 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
Я[редактиране | редактиране на кода]
- поп Янаки Марковски (? – 1912), борец за църковна независимост, в 1892 година благодарение на Янаки и сина му Атанас Марковски в Бабчор се отварят българско училище, църква и действа църковно-училищна управа
- Янаки Пеов Попилиев (Попилиов) (1883 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
Починали в Бабчор[редактиране | редактиране на кода]
- Коста Качаунов (? – 1944), български революционер, войвода на „Охрана“
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Кърлевски (р. 30 юли 1956, Ташкент), северномакедонски писател, по произход от Бабчор
- Кица Колбе (р. 1951), северномакедонска писателка, по произход от Бабчор
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к Чекаларов, Васил. Дневник. София, Синева, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 274.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Цветков, Марио. Бабчор // Костурски край. Посетен на 1 юни 2020 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 815.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2016-11-21. Посетен на 2011-10-05.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2016-11-21. Посетен на 2011-09-29.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
- ↑ а б в Картон на записа № 43 // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 259. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ Препис от поверителното писмо на Княжеското Българско Търговско Агентство в Битоля, с дата 24 април 1904 година, под № 319, отправено до Господина генерал Р Петров // Архивиран от оригинала на 2007-09-30. Посетен на 2007-11-01.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 744.
- ↑ Митев, Трендафил. Поява и дислокация на българската емиграция в Австралия, Военноисторически сборник, година LXIII, кн. 6, ноември-декември 1994, с. 72 – 73.
| |||||||||||||||||||||||
