Дойранчани

Дойранчани (на македонска литературна норма: дојранчани) са жителите на историческия град Дойран, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях

Родени в Дойран[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я

А[редактиране | редактиране на кода]

Андон Митов (1909 – 1975), български лекар
Антон Костов (1873 – 1939), български революционер
Антон Панов (1906 – 1967), драматург от СР Македония
Антон Чакмаков (1909 – 1967), лекар от СР Македония

Б[редактиране | редактиране на кода]

Борис Демирджиев (1892 – ?), български революционер
Борис Петров Лимонов (1893 – ?), български военен деец, подполковник
Борис Янишлиев (1887 – 1964), български общественик

Г[редактиране | редактиране на кода]

Георги Кулишев

Георги Абаджиев (1910 – 1963), писател и публицист от СР Македония
Георги Бугарчев, български индустриалец
Георги Кулишев (1885 – 1974), български политик
Герасим Михайлов (1878 – 1925), български политик, деец на БКП
Гоце Митев (1878 – ?), български революционер
Георги Константинов (1883 – 1956), сръбски просветен деец^[1]
Георги Стаменов (1845 – 1926), български просветен деец

Д[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Бръзицов (1858 – 1931), български преводач и публицист
Димитър Гюзелов (1902 – 1945), български революционер
Димитър Михайлов (1866 – 1936), български просветен и църковен деец
Димитър Хаджидинев (1875 – 1941), български общественик
Димитър Прочков, български революционер, деец на ВМОРО, под арест към 1918 г.^[2]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Екатерина (Катерина) Н. Телятинова, българска просветна деятелка, учителка в Дойран в началото на XX век^[3]

И[редактиране | редактиране на кода]

Иван Телятинов (1871 – 1930), български революционер

К[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Граматиков (р. 1948), инженер от Северна Македония
Кирил Ст. Аваджиев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, железар, основно образование, 14 воденска дружина^[4]
Кольо Ангелов (? – 1903), български революционер

М[редактиране | редактиране на кода]

Манчо Стойков (? – 1900), български революционер
Мария Попкостова (около 1879 - ?), българска просветна деятелка
Мария Поппетрова, българска просветна деятелка, учителка в Дойран в началото на XX век^[3]
хаджи Мехмед ефенди Калцуковали, главен дойрански мюфтия^[5]
Мицо Тенчев (1880 – 1903), български революционер

Н[редактиране | редактиране на кода]

Никола Стоянов

Никола Янишлиев

Никола Думчев, български просветен деец
Никола Минцев (1880 – 1927), български революционер
Никола Стоянов (1874 – 1967), български учен
Никола Текелиев (1876 – 1930), български учител и революционер
Никола Хаджиташев (1882 – 1924), български учител и революционер
Никола Христов Бръзицов (1873 – ?), български лекар, завършил в 1899 година медицина в Киевския университет^[6]
Никола (Кольо) Чакъров (? - около 1930), български революционер, активен деец на Македонската младежка тайна революционна организация, застрелян от сръбските власти за пробългарска дейност^[7]
Никола Янишлиев (1878 – 1924), български просветен и музикален деец

О[редактиране | редактиране на кода]

Олга Петрушева (1902 – 1980), деец на НОВМ и НОФ

С[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Митов (1837 – 1919), български общественик

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ташко Комитов (1894 - 1925), български революционер, анархист
Тенчо Тенчев, български революционер
Теодосий Синаитски (? – 1843), български просветител
Тома Захов, български просветен деец и революционер
Тошо Хаджитошев, български революционер, четник на Ичко Димитров в 1912 г.^[8]
Трайко Кюрчанов (1872 – 1913), български революционер

Х[редактиране | редактиране на кода]

Отец Христо Телятинов

Заявление от Христо Митев Стаменов за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 3 юни 1934 г.

Христо Андонов Полянски (1927 – 1985), историк от СР Македония
Христофор Жефарович (? – 1753), български и сръбски зограф, писател и поет
Христо Ампов, български революционер
Христо Динев, български революционер
Христо Митев Стаменов, 30-годишен, учител със средно образование, 3 Гевгелийска чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина^[9]
Христо Телятинов (1849 – 1913), български църковен деец
Христо Франгулата, български революционер

Я[редактиране | редактиране на кода]

Янаки Илиев (1881 – 1941), български революционер

Починали в Дойран[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Маринов Кафеджийски, роден 12.08.1883 г. в с. Лешница Ловешко български военен деец, капитан, загинал на 08.05.1917 г. край Дойран през Първата световна война, участвал в боевете на Чаталджа и Бююк Чекмедже край Истанбул от където се прибира като победител, пленяван в Сърбия където за негов късмет офицера се оказва негов състудент от Лозана Швейцария (там е завършил право) на погребението край Дойран е присъствал и брат му Найден. ^[10]
Ангел Христов Попов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[11]
Гено Ботев Петков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[12]
Георги Василев Джабарски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[13]
Георги Стоянов (1874 – 1917), български писател
Гечо Христов Гълъбов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[14]
Иван Иванов Баев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[15]
Иван Христов Стойчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[16]
Илия Костов Първанов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[17]
Йосиф Киров (1901 – 1929), български революционер
Калчо Бърчов Станков, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война^[18]
Кирил Стоянов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[19]
Крум Блажов Пелов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[20]
Луи Айер (1865 – 1916), български общественик от швейцарски произход
Марин Пенчев Илиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[21]
Минчо Василев Джабарски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[22]
Михайло Апостолски (1906 – 1987), югославски военен деец
Николай Ив. Пушкаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[23]
Стефан Жеков Жековски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[24]
Стефан Иванов Милешков, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война^[25]
Стефан Петров Йотовски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[26]
Тодор Атанасов (Антонов) Алтънов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[27]
Теодосий Синаитски (? – 1843), български просветител
Тотю Радоев Грънчаров, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[28]
Христо Конов Лилов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[29]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Георги Колцев, член първия дойрански околийски революционен комитет в 1894 година^[30].
Стамен Думчев (ок. 1800 – 1874), български свещеник и общественик
Христо Бръзицов (1901 – 1980), български журналист и писател, син на Димитър Бързицов
Фотий Пайотас (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1913

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Српски биографски речник, том 5.
↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.
↑ ^а ^б Янишлиевъ, Борисъ Н. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени). София, Печатница „Съгласие“, 1934. с. 28.
↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
↑ Христо Ампов за участието на М. Герджиков в конференция на ВМРО (обединена) в Цариград, в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 127.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 141.
↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 448.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 3
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 3
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 17
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 299, л. 18; а.е. 203, л. 98
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 18
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 299, л. 32
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 129
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 299, л. 32
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 1
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 158, л. 18
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 38
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 55
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 56
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 203, л. 89, 90
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 140, л. 12, 13
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 80
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 76
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 74
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 73
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 550, л. 81
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.

Портал „Македония“

[1] Српски биографски речник, том 5.

[2] Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.

[Янишлиевъ_28-3] а ^б Янишлиевъ, Борисъ Н. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени). София, Печатница „Съгласие“, 1934. с. 28.

[4] „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.

[5] Христо Ампов за участието на М. Герджиков в конференция на ВМРО (обединена) в Цариград, в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 127.

[Танчев_49-6] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.

[Църнушанов_141-7] Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 141.

[8] Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.

[9] Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 448.

[10] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 3

[11] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 3

[12] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 17

[13] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 299, л. 18; а.е. 203, л. 98

[14] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 18

[15] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 299, л. 32

[16] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 129

[17] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 299, л. 32

[18] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 1

[19] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 158, л. 18

[20] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 38

[21] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 55

[22] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 56

[23] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 203, л. 89, 90

[24] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 140, л. 12, 13

[25] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 80

[26] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 76

[27] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 74

[28] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 73

[29] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 550, л. 81

[30] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

[28]

[29]

[30]