Дойранчани
Jump to navigation
Jump to search
Дойранчани са жителите на историческия град Дойран, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях
Родени в Дойран[редактиране | редактиране на кода]
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Андон Митов (1909 – 1975), български лекар- Антон Костов (1873 – 1939), български революционер
Антон Панов (1906 – 1967), драматург от СР Македония
Б[редактиране | редактиране на кода]
- Борис Янишлиев (1887 – 1964), български общественик
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Абаджиев (1910 – 1963), писател и публицист от СР Македония
- Георги Кулишев (1885 – 1974), български политик
- Герасим Михайлов (1878 – 1925), български политик, деец на БКП
- Гоце Митев (1878 – ?), български революционер
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Бръзицов (1858 – 1931), български преводач и публицист
- Димитър Гюзелов (1902 – 1945), български революционер
- Димитър Хаджидинев (1875 – 1941), български общественик
- Димитър Прочков, български революционер, деец на ВМОРО, под арест към 1918 г.[1]
Джордже Константинович (1883 – 1956), сръбски просветен деец[2]
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Екатерина (Катерина) Н. Телятинова, българска просветна деятелка, учителка в Дойран в началото на XX век[3]
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Телятинов (1871 – 1930), български революционер
К[редактиране | редактиране на кода]
- Кирил Граматиков (р. 1948), инженер от Република Македония
- Кирил Ст. Аваджиев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, железар, основно образование, 14 воденска дружина[4]
- Кольо Ангелов (? – 1903), български революционер
М[редактиране | редактиране на кода]
- Манчо Стойков (? – 1900), български революционер
- Мария Поппетрова, българска просветна деятелка, учителка в Дойран в началото на XX век[3]
хаджи Мехмед ефенди Калцуковали, главен дойрански мюфтия[5]- Мицо Тенчев (1880 – 1903), български революционер
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Никола Думчев, български просветен деец
- Никола Минцев (1880 – 1927), български революционер
- Никола Стоянов (1874 – 1967), български учен
- Никола Текелиев (1876 – 1930), български учител и революционер
- Никола Хаджиташев (1882 – 1924), български учител и революционер
- Никола Янишлиев (1878 – 1924), български просветен и музикален деец
О[редактиране | редактиране на кода]
- Олга Петрушева (1902 – 1980), деец на НОВМ и НОФ
С[редактиране | редактиране на кода]
- Стоян Митов (1837 – 1919), български общественик
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Тенчо Тенчев, български революционер
- Теодосий Синаитски (? – 1843), български просветител
- Тома Захов, български просветен деец и революционер
- Тошо Хаджитошев, български революционер, четник на Ичко Димитров в 1912 г.[6]
- Трайко Кюрчанов (1872 – 1913), български революционер
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Андонов Полянски (1927 – 1985), историк от СР Македония
- Христофор Жефарович (? – 1753), български и сръбски зограф, писател и поет
- Христо Ампов, български революционер
- Христо Динев, български революционер
- Христо Телятинов (1849 – 1913), български църковен деец
- Христо Франгулата, български революционер
Я[редактиране | редактиране на кода]
- Янаки Илиев (1881 – 1941), български революционер
Починали в Дойран[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Стоянов (1874 – 1917), български писател
- Йосиф Киров (1901 – 1929), български революционер
Луи Айер (1865 – 1916), български общественик от швейцарски произход- Михайло Апостолски (1906 – 1987), югославски военен деец
- Теодосий Синаитски (? – 1843), български просветител
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Колцев, член първия дойрански околийски революционен комитет в 1894 година[7].
- Христо Бръзицов (1901 – 1980), български журналист и писател, син на Димитър Бързицов
Фотий Пайотас (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1913
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.
- ↑ Српски биографски речник, том 5.
- ↑ а б Янишлиевъ, Борисъ Н. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени). София, Печатница „Съгласие“, 1934. с. 28.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
- ↑ Христо Ампов за участието на М. Герджиков в конференция на ВМРО (обединена) в Цариград, в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 127.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.
Портал „
