Христо Кривошиев
| Христо Кривошиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Христо Георгиев Кривошиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кривошиев е роден в или около 1871 година[2] в град Дойран, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. През 1895 година се присъединява към ВМОРО, посветен от учителя Кондовчето от Костур. Като легален работник на организацията пренася оръжие до Мирчевия хан в Солун. При Солунските атентати от 1903 година е арестуван и бит „безбожно“. След излизането от затвора става нелегален, като се присъединява към четата на Кръстьо Асенов, която тогава е в Кукушко. Участва в бомбардирането на железопътната линия при Гевгели. Прибира се в България. След амнистията в 1904 година се връща в Солун, а оттам в Дойран.[3]
При сръбското навлизане в Дойран бяга през Беласица в Струмица, оставяйки семейството си в Дойран. През 1914 година участва в бомбардирането на моста при Демир Капия и отново се връща в Струмица. Емигрира в България и се настанява в Пловдив.
На 26 февруари 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 315 – 316.
- ↑ Към 26 февруари 1943 година е на 72 години.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 315.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 316.
